О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 09.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 4236 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4295 от 14.06.2016г. по гр.д. № 18200/2014г. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-57-98 от 20.06.2014г. по гр.д. № 1113/2010г. на Софийски районен съд за допускане съдебна делба на апартамент №5 в [населено място], кв. Лагера, [жилищен адрес] при следните квоти: за К. Т. П.-М. 1/3 ид.ч., за К. Т. П. 1/3 ид.ч. и за К. Т. П. и М. В. П. 1/3 ид.ч. при условията на съпружеска имуществена общност.
Касационната жалба е подадена от К. Т. П. и М. В. П., чрез пълномощника адв. И. и касае квотите, при които е допусната делбата. Поддържат се съображения, че по силата на договора за продажба от 1985г. наследодателите Т. и З. П. са придобили 1/2 ид.ч. от жилището в условията на СИО, а жалбоподателите – останалата Ѕ част. С оглед на това квотите в съсобствеността, определени понастоящем след смъртта на наследодателите, са различни. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по въпроси от съществено приложение за правилното приложение на закона, а именно: при действието на презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС може ли с писмени доказателства да се установяват различни квоти в съсобствеността, каквито не са посочени в придобивния акт; достатъчно ли е за оборване на презумпцията тези доказателства опосредено да сочат на различни квоти /да създават индиция/, без да ги определят точно.
Ответницата К. Т. П.-М. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по допускането. Спорът е съсредоточен върху дяловете на страните в съсобствеността на жилището, предмет на делбата. Апартаментът е придобит с договор, сключен на 14.11.1985г. по реда на НДИ/отм./ и в него като купувачи са посочени Т. И. П., З. Банкова П. и К. Т. П.. Дялове на приобретателите не са посочени. Първите двама купувачи са съпрузи и понастоящем са починали като техни наследници са децата им К. П. и К. П. – страни по делото. Третият купувач по договора К. П. по време на покупко-продажбата е бил в брак с М. П., която също е страна по делото.
При тези обстоятелства и двете съдебни инстанции са приложили презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС и са приели, че всеки от тримата купувачи е придобил по 1/3 част от жилището, съответно, след смъртта на Т. и З. П. техните дялове са наследени от децата им К. и К..
Поддържаната от ответниците по иска /сега касатори/ теза е, че съпрузите Т. и З. П. са придобили 1/2 ид.ч. при условията на СИО, а синът им К. е придобил останалата Ѕ също в съпружеска имуществена общност със съпругата си М. П.. Тезата е обоснована с твърдение, че първоначално на двучленното семейство на Т. П. е отказано предоставяне на държавно жилище от фонда на Министерство на отбраната поради това, че остава незадоволено семейството на сина му, служещ в МВР; след това е разрешено за семейството на К. да бъде предоставена една гарсониера от МНО на МВР; въз основа на замяната е издадена заповед за настаняване от 25.04.1985г. от МНО, която е на името на Т. П. и К. П.; след това е извършена продажбата. Доказателства за установяване на тези обстоятелства, предхождащи продажбата, обаче не са ангажирани.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставените от жалбоподателите правни въпроси са: 1/ при действието на презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС може ли с писмени доказателства да се установяват различни квоти в съсобствеността, каквито не са посочени в придобивния акт; 2/ достатъчно ли е за оборване на презумпцията тези доказателства опосредено да сочат на различни квоти /да създават индиция/, без да ги определят точно. Тези въпроси не са разрешени от съда в обжалвания акт и не са послужили за обосноваване изхода на спора относно квотите. Съдът не е намерил за недопустимо да се опровергава презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС за равенство на дяловете, посредством други писмени доказателства, нито е поставил изискване тези доказателства да са преки, а не косвени. Съдът не е обсъждал никакви доказателства, установяващи квоти, различни от произтичащите от действието на презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС, защото такива доказателства по делото не са представени.
Ето защо, формулираните правни въпроси не запълват общото основание чл. 280, ал.1 ГПК – да са разрешени от съда и да имат решаващо значение за изхода на спора. Това е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4925 от 14.06.2016г. по гр.д. № 18200/2014г. на Софийски градски съд в обжалваната от К. Т. П. и М. В. П. част относно квотите, при които се допуска делбата на съсобствения апартамент.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: