О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
гр. София, 09.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1899 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. М., чрез пълномощника му адв. В. Р., срещу определение № 776 от 03.04.2017г. постановено по ч.гр.д. № 384/2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 23.01.2017г. на Асеновградски районен съд по гр.д. № 1135/2016г. за спиране на основание чл.299, ал.1, т.4 ГПК на производството по заведеното от касатора гр.д. № 1135/2016г. до приключване на гр.д. № 1811/2016г., и двете по описа на Асеновградския районен съд.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса: 1/ За да е налице връзка на преюдициалност между делата, обуславяща спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, има ли значение дали решението по искът по обуславящото дело формира сила на пресъдено нещо; 2/ Има ли значение видът на спора по обуславящото дело – спорна съдебна администрация или исков процес, за да е налице основание спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С писмен отговор ответницата по частната жалба Х. П. Л., чрез пълномощника си адвокат А., оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Асеновградски районен съд е образувано по иск на М. В. М. срещу Х. П. Л. с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям принос в размер на ? ид.ч. от придобитото по време на брака имущество, както и по евентуален иск по чл. 29, ал.1 СК за определяне на по-голям дял, също в размер на 3/4 от общото имущество поради това, че на ищеца са предоставени родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца и това му създава особени затруднения. В съдебното заседание на 23.01.2017г. ответницата Х. П. Л. е направила искане за спиране на делото до приключване на образуваното гр.д.№ 1811/2016г. по подадена от нея искова молба против М. В. М. с предявено искане по чл.59 ал.9 от СК за изменение на родителските права, като същите вместо на бащата да бъдат предоставени на нея като майка на двете деца. С определение от съдебното заседание на посочената дата първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК по съображение, че между страните е висящо дело за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, което дело е от значение за евентуалния иск на ищеца, основан на твърдението, че нему са предоставени родителските права върху децата.
С обжалваното определение Пловдивския окръжен съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция. Изтъкнал е, че за да е налице преюдициалност между делата е необходимо изходът на едното дело да зависи от правния резултат по другото дело, като е без значение дали обуславящото дело представлява спор, който ще се реши със сила на пресъдено нещо или е представлява случай на т.нар. спорна съдебна администрация. Същественото е наличието на обуславяща връзка и правна зависимост на решаването на единия спор от приключването на другия. В случая такава връзка е налице, тъй като за иска по чл. 29, ал.1 СК ищецът се позовава на факта, че родителските права са му предоставени с влязъл в сила съдебен акт. Затова, евентуалното уважаване на претенцията на Х. Л. ще рефлектира върху заведения иск по чл. 29, ал.1 СК.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира, че такива не са налице.
Поставените два правни въпроса всъщност се припокриват и се свеждат до това дали за спиране на производството по чл. 229, ал.1,т.4 ГПК е необходимо обуславящото дело да разрешава спор със сила на пресъдено нещо или то може да е производство по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, каквото е производството по чл. 59, ал.2 и 9 СК. Представената от жалбоподателя съдебна практика – определение № 611 от 03.11.2015г. по ч.гр.д. № 4980/2015г. на ІІІ г.о. не разглежда такъв случай. В акта е отречено наличието на преюдициалност между иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на продажна цена по договор и иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане стойността на същата вещ на отпаднало основание, предявени от един ищец срещу различни ответници. Независимо от това, в определението е прието, че връзката на обусловеност е налице когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуване на правоотношението по обусловеното дело. Именно такъв е изводът на въззивния съд за настоящия случай. В същата насока е Решение № 66 от 16.06.2014г. по гр.д. № 5605/2013г. на І г.о., според което единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. С оглед на това е без значение какъв е характера на обуславящото дело – гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително. Вярно е, че разрешаването на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права представлява акт на спорна съдебна администрация и постановеното от съда решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата. Това обаче не означава, че това производство не може да е обуславящо спрямо друго висящо производство, след като упражняването на родителските права е включено в хипотезата на приложимата за спора правна норма.
Предвид изложеното, тъй като не е удостоверено противоречие с практика на ВКС, то следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 776 от 03.04.2017г. постановено по ч.гр.д. № 384/2017г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на М. В. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: