ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 14 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ Р. България АД-София против решение № 338/20.10.2008 г. по в.гр.д. № 999/2007 г. на СГС, с което е оставено в сила решение № 200/2012.2006 г. по гр.д. № 6382/2004 г. на СРС в обжалваната му част, с която касаторът е осъден да заплати на И. Н. от София сумите: 6 429 лв. представляваща корекция на сметка, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, и 1 164.99 лв. на основание чл.64,ал.1 ГПК-отм.
Ответникът по касационната жалба е получил препис от нея заедно с приложенията на 25.11.2008 г., а е подал отговор на 15.01.2009 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.287,ал.1 ГПК, и затова не следва да бъде обсъждан. Отделно от това, в него се претендират разноски само ако касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество и бъде оставена без уважение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Твърди се, че са решавани противоречиво от съдилищата следните въпроси: какво включва факта водещ до корекция за минал период в задължението на потребителя към електроразпределителното предприятие, обвързваща ли е доказателствената сила на констативните протоколи от името на дружеството, какво представляват ОУ за доставка на ел.енергия.
Обаче, за приложените съдебни решения на СГС и СРС няма данни, че са влезли в сила.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е решен по различен начин, и по който въпрос няма установена практика от ВКС.
Доводът за неправилно разпределение на доказателствената тежест би могъл да се квалифицира, като съществено нарушение на съдопроизведствените правила, и от тук, като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по реда на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 338/20.10.2008 г. по в.гр.д. № 999/2007 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: