О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N106
гр.София 26.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 379/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. И. С. от гр. В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 39/20.02.2008 год., постановено по в.т.дело № 215/2007 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 163/12.04.2007 год. по т.дело № 457/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на „Г”ООД, гр. В., проведено на 22.05.2006 год. във връзка с изключването му от дружеството и извършените по този повод промени в дружествения договор относно дяловото участие на останалите съдружници в капитала на ответното дружество.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Посочва се, че неправилно апелативният съд е приел, че е спазена процедурата по изключването му, по съображения, че ответното дружество е връчило своевременно на изключения съдружник писмено предупреждение за изключването му по чл.126, ал.3 ТЗ. Изтъква доводи, че съдружникът може да бъде изключен само ако в дадения му в предупреждението подходящ срок той не коригира поведението си, а такъв срок съдържанието на отправеното до него предупреждение не съдържа. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се позовава и на цитирани решения на ВКС и Великотърновския апелативен съд, на които обжалваното решение противоречи по отношение разрешаването на поставения материалноправен въпрос.
Ответникът по касационната жалба „Г”ООД, гр. В. не изразява становище по касационната жалба и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.74 ТЗ. Направен е извода, че е спазена процедурата във връзка с отправено писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ и че са налице основания по смисъла на закона за изключването на ищеца като съдружник от дружеството. Прието е въз основа на събраните доказателства, че естеството на конкретните нарушения-извършени от изключения съдружник действия, насочени против интересите на дружеството /сключени сделки без решение на ОС и дадено съгласие за поемане от дружеството на значителни по стойност и вид задължения, учредяване на ипотеки върху имоти на ООД и др., като при извършването на посочените действия съдружникът е ползувал неистински документи/ на практика изключват възможността ищецът да коригира поведението си със задна дата, поради което е неоснователно възражението му за необходимостта от по-дълъг срок в тази насока.
В тази връзка повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос относно необходимостта в отправеното предупреждение за изключване да му бъде даден по-дълъг срок, в който да коригира поведението си с оглед заявените основания за изключване фактически не е съществен, тъй като е без значение за решаването на спора-предмет на делото. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ съдружникът може да бъде изключен едва след като бъде писмено предупреден, че е извършил конкретно посочените нарушения, като целта е да бъде уведомен, за да съобрази поведението си, да подготви защитата си пред ОС и да противопостави своите аргументи срещу отправените му обвинения. В случая въззивният съд е приложил точно цитираната разпоредба, като е приел, че с оглед данните по делото, ищецът е получил отправеното му писмено предупреждение за изключване с нотариалната покана, връчена му на 02.05.2006 год. и е разполагал с достатъчен срок до насроченото на 22.05.2006 год. ОС да съобрази поведението си. В този смисъл обжалваното решение не е в противоречие с цитираната съдебна практика, изложена в посочените решения на ВКС и АС-В. Търново. Законът не поставя изискване освен своевременно отправеното предупреждение, съдружникът да коригира поведението си, нито го въздига като условие за валидност на процедурата във връзка с вземане на решението за изключването му от ОС на дружеството. Въпросът за коригиране на поведението /доколкото това е възможно/ и необходимият срок за това е от значение за конкретната преценка от ОС дали да бъде изключен неизправния съдружник с оглед характера и тежестта на извършените нарушения /дали се касае за липса на дължимо поведение или за преустановяване на определени правни или фактически действия, изразяващи се в повтаряемост на нарушението и т.н./, но не е във връзка с процедурата за вземане на решението за изключване и не представлява основание за отмяната му след като е налице надлежно отправено в един разумен срок /двадесет дни преди датата на самото ОС/ писмено предупреждение, в което са посочени подробно неправомерните действия на ищеца-касатор.
По настоящото дело въззивният съд е извършил преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и съобразявайки изискванията предвидени в чл.126, ал.3 ТЗ е достигнал до извода за законосъобразност на взетите решения от ОС на ответното ООД проведено на 22.05.2006 год. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, заложени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както вече беше посочено, поставеният в касационната жалба въпрос за необходимостта от по-дълъг срок в отправеното предупреждение за изключване, за да може ищецът да коригира поведението си, не е съществен и е решен от съда при съобразяване с установените факти и обстоятелства по конкретното дело.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 39/20.02.2008 год., постановено по в.т.дело № 215/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: