5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1060
София, 13.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С.ОВА
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №685/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. В. Н. от град Варна, приподписана от адв. С., против въззивно решение №1511/27.11.2009 г. по гр.д.№1598/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила решение №1692/19.6.2009 г. по гр.д.№1957/2007 г. по описа на Варненския районен съд, VІІІ-ми състав, с което са отхвърлени предявените от горепосоченото лице против ДП “Т. строителство и възстановяване”, П. Варна, искове с правно основание чл.237, ал.1 ЗОВС/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касационният жалбоподател счита, че размера на обезщетението по чл.237, ал.1 ЗОВС/отм./ е свързан само и единствено с броя на годините, през които кадровия военнослужащ е бил на кадрова военна служба и условието служебното правоотношение да не е прекратено с дисциплинарно уволнение. Изтъква се, че във всички случаи когато това правоотношение е прекратено на някое от останалите основания, предвидени в ЗОВС/отм./ му се дължи посоченото еднократно парично обезщетение, съобразно броя на годините, през които е бил на кадрова военна служба, но не повече от 20. Освен това се твърди, че в ЗОВС/отм./ не са предвидени други изисквания за получаване на това обезщетение, нито е предвиден ред или условия за изчисляването му , които да са в ущърб на кадровия военнослужащ, за да се приеме тезата, че размера на това обезщетение е в зависимост от получаването на възнаграждение за действително отработено време или друго възнаграждение, както е прието в обжалваното решение. Излага се тезата, че да се приеме обратното би означавало да се приеме, че е допустимо да се въвеждат нови изисквания по отношение начина на изчисляване на това обезщетение, коренно различни от тези, регламентирани в закона, с които се ощетява необосновано кадровия военнослужащ, което е в противоречие с всички действащи към момента на уволнението законови разпоредби. Поради това се прави оплакване, че неправилно е прието като база за изчисляване на обезщетението брутното трудово възнаграждение, което е заработено през предходен календарен месец, тъй като кадровият военнослужащ не получава трудово възнаграждение, тъй като не работи по трудово, а по служебно правоотношение., респ. не може да получава трудово възнаграждение. Навежда се и довод, че в конкретния случай е неприложима Наредбата за организацията на видовете плащания на военнослужащите от поделенията на В. на Министерството на транспорта, както е посочено в решението.
Ответникът по касация – Държавно предприятие “Т. строителство и възстановяване”, П. Варна, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържа изобщо формулирани въпроси. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя спрямо обжалваното решение на въззивния съд. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1511/27.11.2009 г. по гр.д.№1578/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№2495/25.01.2010 г., подадена от ищеца Н. В. Н. град Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: