4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1060
гр.София, 16.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛЮБКА АНДОНОВА
гражданско дело под № 3695/2013 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Д. от [населено място] срещу решение от 5.2.2013 год., постановено по гр.дело № 780/2012 год. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 757 от 12.11.2012 год. по гр.дело № 1770/2012 год. на Районен съд-Кюстендил. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Н. Д. срещу [община] обективно съединени искове по чл.344, ал.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 49/13.8.2012 год. на кмета на Общината на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ и за възстановяването му на преди заеманата длъжност „управител на Преходно жилище [населено място] в [община]” по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Респ. моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. От фактическа страна по делото е установено, че считано от 11.9.2009 год. ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността „управител” по безсрочно трудово правоотношение. Към момента на сключването му Е. Д. е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е упражнил, доколкото считано от 15.4.2003 год. му е била отпусната пенсия на основание чл.69 от Кодекса за социалното осигуряване. Със заповед № 78/7.12.2011 год. Кметът на общината е прекратил трудовото правоотношение с Д. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 7.12.2011 год. С влязло в сила на 27.7.2012 год. съдебно решение, уволнението на Д. извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е било признато за незаконно, а на 8.8.2012 год. същият е подал до работодателя заявление за заемане на длъжността, на която е бил възстановен. Със заповед № 49 от 13.8.2012 год. връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ. Въззивният съд е приел от правна страна, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като са налице трите елемента от фактическия състав на приложеното уволнително основание: 1/ трудово правоотношение; 2/ към момента на възникването му работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание КСО; 3/ работникът или служителят да е упражнил това право. Към момента на сключване на трудовото правоотношение с ищеца същият е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст на основание чл.69 от КСО и считано от 15.4.2003 год. е упражнил това право.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3 от ГПК касаторът поддържа, че по материалноправния въпрос „приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а от КТ, в случаите когато работникът или служителят не е навършил пределна възраст по чл.68 от КСО”, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /решение от 13.3.2012 год. по гр.дело № 15748/2011 год. на СГС, определение № 956 от 7.8.2012 год., постановено по гр.дело № 43/2012 год. на ВКС, Четвърто ГО, по реда на чл.288 от ГПК, определение № 38 от 21.1.2013 год. по гр.дело № 19/2013 год. на ВКС, Второ ГО, постановено по реда на чл.274, ал.2, предл.1 от ГПК. Поддържа също, че по този материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 349/18.10.2011 год. по гр.дело № 374/2010 год. на ВКС, Четвърто ГО-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената касационна жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването й срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК: липсват доказателства за това, че представеното решение от 13.3.2012 год. на СГС е влязло в сила, а определенията на ВКС по чл.288 и чл.274, ал.2 от ГПК не се ползват със сила на присъдено нещо и не могат да обосноват противоречие на въззивното решение с друг влязъл в сила съдебен акт.
Не е налице и касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е решен не в противоречие, а в пълно съответствие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 349 от 18.10.2011 год. по гр.дело № 374/2010 год. на ВКС, Четвърто ГО. Съгласно мотивите на това решение с влизане в сила на чл.328, ал.1, т.10а /ДВ, бр.46 от 2010 год. от КТ/ е изрично уредена възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение, възникнало след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разглежданият случай е такъв. Действително към момента на приемането й разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а от КТ /ДВ, бр.46/2010 год. е имала предвид хипотезата на чл.68 от КСО, което изискване е отпаднало към правнорелевантния момент на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Т.е. достатъчно е трудовото правоотношение да е възникнало след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не право на пенсия поради навършена възраст за пенсиониран по смисъла на чл.68 от КСО, за да възникне за работодателя правото да приложи уволнителното основание на чл.328, ал.1, т.10а от КТ. В този смисъла са и изводите на въззивния съд.
Следователно не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 5.2.2013 год., постановено по гр.дело № 780/2012 год. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: