О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1060
гр. София, 22.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 914 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
П. Е. С. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат С. М. от с. гр., обжалва в срок въззивното решение от 7.04.2011 год. по гр. д. № 106/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.11.2010 год. по гр. д. № 1483/2008 год. на Кюстендилския районен съд, с което е допусната съдебна делба между касатора и Л. Н. С. на поземлен имот с идентификатор 41112.525.132 по кадастралната карта на [населено място], м. „Х.”, с площ 1 566 кв. м., при описаните в решението съседи, ведно със сградите, построени в него: сграда с идентификатор * с площ 371 кв. м., на два етажа, с предназначение сграда за обществено хранене, сграда с идентификатор * с площ 64 кв. м., на един етаж, представляваща постройка на допълващо застрояване, сграда с идентификатор *, с площ 24 кв. м., на един етаж, с предназначение за енергопроизводство, който имот в своята съвкупност представлява комплекс „Ч.”, подробно описан, при дялове по ? ид. ч. за двамата съделители. Със същото решение е отменен нотариалния акт № */2008 год., с който касаторът е признат за индивидуален собственик на имота.
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което се отхвърли иска за делба на спорния имот. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното към касационната жалба изложение касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като счита, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за наличие на съпружеска имуществена общност и внасянето на имота като непарична вноска в капитала на търговско дружество е в противоречие на ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Същите въпроси са поставени и в приложеното към подадената в срок касационна жалба и от [фирма] против въззивното решение, като този касатор, чрез пълномощника му адв. Ал. А. поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното му обжалване, като се позовава и на друга съдебна практика, цитирана и приложена по делото.
Л. Н. С., чрез адвокат Кр. Р., поддържа становище в представените отговори за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбите.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при равни квоти, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит възмездно по време на брака между П. С. и Л. С. и не е оборена презумпцията за съвместния им принос в придобиването, което обосновава извод за наличие на съпружеска имуществена общност. Същият е и режимът относно реализираните по време на брака обекти, за които на П. С. е било учредено преди брака право на пристрояване и надстрояване, тъй като строежът им е реализиран по време на брака на страните, за което индиция представлява подписаната от тях декларация от 13.12.2001 год., дадената от вещите лица оценка на отделните обекти в имота по повод апортирането му в търговското дружество „В. 2005”, нотариален акт от 2005 год. за учредяване на ипотека и върху надстроения втори етаж от двамата съпрузи. Съдът приел за недоказан и доводът на П. С. за придобиването на имота чрез трансформация на негови лични средства, както и това да е станало в качеството му на едноличен търговец, нито са налице данни за включване на имота в негово търговско предприятие, а търговското предназначение на имота не изключва презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./. Поради това и след прекратяването на брака съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена дялова съсобственост.
С оглед на тези съображения и дружеството [фирма] не е станало собственик на имота, тъй като апортът от П. С. е извършен след прекратяването на брака му с Л. С., като са изложени и съображения относно допуснати нарушения на чл. 70, 72 и чл. 73 ТЗ при внасяне на непаричната вноска от касатора в дружеството.
Поставените от касаторите въпроси относно придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност не са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие на съдебната практика – нито на ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС, както поддържа касаторът П. С., нито и на решение № 332 от 10.04.2009 год. по гр. д. № 271/2008 год. на ВКС, І г. о., на което допълнително се позовава вторият касатор. Приетото в последното е неотносимо в настоящия казус, тъй като касае хипотеза на придобиване на имот преди брака, за закупуването на който са предоставяни средства, имащо за последица възникване на облигационни отношения между съпрузите, но не и вещноправни такива по отношение на имота, докато настоящият спор касае придобиване на имота по време на брака, при наличие на презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ за съвместен принос на съпрузите. Произнасянето за наличието на такъв не е в противоречие и с решение № 957 от 29.03.2005 год. по гр. д. № 63/2004 год. ВКС, ІІ г. о., тъй като направеният извод в последното е обусловен от различна фактическа обстановка, нито с разясненията в ППВС № 5/72 год. Въпросът за завършването на грубия строеж на отделните обекти е разрешен въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени от решаващият съд, като оплакванията на касаторите в тази насока представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Не се констатира и противоречие с ТР № 2/2001 год. ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е прието, че презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат на упражняваната търговска дейност, както и че вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. Такъв довод касаторът П. С. не е и поддържал, видно от съдържанието на представения по делото отговор на исковата молба против него – л. 53 от първоинстанционното производство.
Произнасянето по въпроса за притежаване на вещното право на собственост от дружеството, ответник по иска, е обусловено от произнасянето на съда по въпроса за наличие на съсобственост между бившите съпрузи. Поради това и поставения от дружеството, касатор като правен въпрос този относно капитала му не е обуславящ извода в обжалваното решение за наличието на прекратена съпружеска имуществена общност и допускане на делбата между бившите съпрузи при равни права, още по-малко същият да е произнесен в противоречие с цитираното ТР № 2/2001 год.
Горните съображения обуславят извода за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.04.2011 год. по гр. д. № 106/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд по подадените от П. Е. С., чрез адв. С. М. и [фирма], чрез адв. Ал. А. касационни жалби против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: