1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
[населено място], 17.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3089 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Т. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 25.02.2014г., постановено по в.гр.д.№49/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 04.12.2013г. по гр.д.№4380/2013г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от Т. Т. Д. иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Т. Т. Д. срещу [фирма] иск за отмяна на наложеното й със заповед №189/19.07.2013г. дисциплинарно наказание „забележка” за извършени нарушения по чл.187, т.1 КТ – преждевременно напускане на работа и чл.187, т.10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика и Стандартите на обслужване.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: „следва ли почивките за хранене и отдих при работа на смени да се считат като част от работното време или те са част от работната смяна и коя разпоредба за тях е приложима – чл.151, ал.2 КТ или чл.151, ал.3 КТ”; „налице ли е разлика в понятията „работно време” и „работна смяна”; „определя ви се процесът на работа в едно предприятие като „непрекъсваем” когато продължителността на работният ден е разпределен на 8 часа в две смени и по време на 45-минутните почивки работниците не напускат предприятието, а са на разположение на работодателя”; „за да се определи процесът на работа като непрекъсваем задължително условие ли е работните смени да са три, т.е. работното време да е 24 часа”. К. счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Като доказателство са представени две влезли в сила като необжалваеми въззивни решения на Окръжен съд – Търговище и Окръжен съд – Ямбол, които обаче се отнасят до служебни правоотношения и приложението на регламентацията за тях по ЗИНЗС, П. и ЗМВР, какъвто не е настоящият случай. За третото от представените от касатора въззивни решения няма данни да е влязло в законна сила. Следователно касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същите поставени въпроси, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това разпоредбите на чл.151, ал.2 и ал.3 КТ, на чл.141, ал.1 и ал.6 КТ, на 139а КТ, на §1, т.11 ДР КТ са ясни и по приложението им има установена съдебна практика, което не се нуждае от промяна.
К. поставя въпроси: „стриктно ли следва да бъдат тълкувани задължителните реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание така както са описани в чл.195, ал.1 КТ или наложеното наказание е законно дори да отсъстват някои от изброените в разпоредбата реквизити, както и фактите, свързани с извършване на нарушението да не са подробно посочени в заповедта” и „задължен ли е съдът в производство по спор за законност на дисциплинарното наказание да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията по чл.195 КТ при изготвяне на дисциплинарната заповед”. К. представя решения по гр.д.№793/2010г. и гр.д.№38/2009г., двете на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. С въззивното решение не е прието нещо различно от приетото в представената от касатора съдебна практика. Изводът на въззивния съд, че в случая са налице задължителните реквизити на съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, предвидени с разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, не може да бъде проверяван в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.02.2014г., постановено по в.гр.д.№49/2014г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: