4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
С., 23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 868/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Я. А. А. – [населено място], общ. К. срещу Определение № 1585 от 25.07.2012 г. ч.т.д. № 1760/ 2012 г. на САС, с което е потвърдено Определение от 08.03.2012 г. по т.д.№ 2833/2011 г. на СГС, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявените от Я. А. А. – [населено място], общ. К. срещу С. Г. Г. и И. Т. Б. – двамата от [населено място] искове по чл. 29 ЗТР – за прогласяване за несъществуващо обстоятелство, вписано по партидата на [фирма] – заличаване на дружеството, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че в чл. 29 ЗТР липсва разпоредба, че само търговецът е ответник по иска, счита, че е приложим чл. 537 ал. 2 ГПК – искът се предявява срещу лицата, които се ползват от извършеното вписване – това са съдружниците, а не дружеството, което е заличено, в който смисъл е съдебната практика, като има случаи, в които ответници ще бъдат засегнатият съдружник и дружеството. Жалбоподателят излага, че в такъв смисъл следва да се реши въпросът за пасивната легитимация и тъй като дружеството е заличено, ответници са само съдружниците, възразява относно приетото, че заличеното дружество може да участва като ответник, прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил изложените в този смисъл възражения и иска определението да се отмени. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят сочи решените въпроси: може ли заличено търговско дружество да е ответник по иск по чл. 29 ал. 1 ЗТР, кои са надлежните страни по иска, следва ли съдът да даде указания на ищеца да посочи необходим другар ответник по иска – заличеното дружество – или може направо да прекрати производството срещу съдружниците, следва ли въззивният съд да мотивира акта си. Счита, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС: Опр.№ 394/19. 06.2009 г. по ч.т.д.№ 306/2009 г. на ІІ т.о., Опр.№86/01.03.2010 г. по ч.гр.д.№53/2010 г. на ІІ г.о. и Опр.№435/10.12.2008 г. по ч.т.д.№ 211/ 2008 г. на ІІ т.о., по втория въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – няма съдебна практика по въпроса кой е ответник по иск по чл.29 ЗТР при заличено търговско дружество, по третия въпрос поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – Опр.№430/03.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 282/2009 г. на ІІІ г.о. и че се решава противоречиво от съдилищата, и по четвъртия въпрос – че е решен в противоречие с практиката и се решава противоречиво от съдилищата, което подкрепя с посочени съдебни актове на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по частната касационна жалба С. Г. Г. и И. Т. Б. – двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото по искове по чл. 29 ЗТР, с което се прегражда по – нататъшното му развитие, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове по чл. 29 ЗТР срещу съдружниците в заличено търговско дружество за прогласяване за несъществуващо вписано обстоятелство по партидата на търговеца – заличаване на дружеството. Изложени са съображения, че за ищеца липсва правен интерес от искове, насочени срещу съдружниците, тъй като при евентуалното им уважаване, последиците биха настъпили за търговското дружество, а не за съдружниците, а исковете са насочени срещу лица, които не са пасивно легитимирани. Съдът е посочил, че заличеното търговско дружество губи своята процесуална правосубектност, но в рамките на производството по иска по чл. 29 ЗТР, тя се счита запазена до решаване на спора за законосъобраз – ността на извършеното заличаване, ответник по иска е търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, тъй като за него, а не за съдружниците биха възникнали правните последици на постановеното решение. Съдът е приел, че заличаването на търговското дружество съставлява вписване на определено обстоятелство и по отношение на същото трябва да е налице ред за защита на третите лица, чиито права са засегнати, затова в производството по иска по чл. 29 ал. 1 ЗТР, следва да бъде конституирано заличеното търговско дружество, при евентуално уважаване на иска ще бъде заличено извършеното вписване и ще се възстанови положението отпреди вписването – дружеството ще възвърне правосубектността си, което предпоставя възможността за участие на заличеното дружество като ответник по иска.
С оглед изложеното, от посочените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, релевантен за делото е въпросът: допустими ли са искове по чл. 29 ал. 1 ЗТР, предявени срещу съдружниците на заличено търговско дружество, който въпрос обуславя възможността да се разгледат така предявените искове.
Този въпрос не е решен в противоречие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че при уважаване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, съгласно чл. 30 ал. 1 ЗТР, заличаването на вписването се извършва от Агенцията по вписванията по реда на чл. 14, по искане на заинтересованото лице или на прокурора. От това следва, че е безпредметно уважаването на искове по чл. 29 ал. 1 ЗТР срещу съдружниците, в който случай прогласяването на вписаното по партидата на [фирма] твърдяно несъществуващо обстоятелство – заличаване на дружеството – не би могло да се впише по партидата на търговеца – за търговското дружество трябва да възникнат правните последици на постановеното съдебно решение, с което искът по чл. 29 ал. 1 ЗТР е уважен, а не за съдружниците – липсва правен интерес у ищеца от насочване на исковете срещу съдружниците, затова са недопустгими предявените искове срещу правни субекти, които не са пасивно легитимирани да бъдат ответници по иск по чл. 29 ал. 1 ЗТР. По въпроса за правния интерес от иск за нищожност на вписано несъществуващо обстоятелство, подлежащо на вписване, е постановено на основание чл. 290 ГПК от ВКС и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№35/20.04.2010 г. по т.д.№ 546/ 2009 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че в случаите на вписване на подлежащо на вписване в търговския регистър обстоятелство, правният интерес е налице, когато последица от съдебното решение, е заличаване на вписването – затова следва да се приеме, че при предявен срещу съдружниците иск, съдебното решение, с което се уважава иска по чл. 29 ал. 1 ЗТР, не може да доведе до заличаване на вписването, поради което искът е недопустим.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОС ГТК на ВКС, за да е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 ГПК, трябва въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който да е обусловил изхода на спора. В случая е предявен иск по чл. 29 ал. 1 ЗТР, насочен срещу съдружниците на заличено търговско дружество, затова съдът следва да прецени допустим ли е искът с оглед така посочените ответници, съответно – съдружниците ли са надлежните ответници по иска, затова при насочен от ищеца иск срещу съдружниците, не е релевантен въпросът кои са надлежните страни по иска и въпросът съдът следва ли да даде указания на ищеца наред с посочените от него ответници, да посочи и ответник заличеното дружество. Въпросът за задължението на въззивния съд да мотивира постановения акт, не е решен в противоречие с установената съдебна практика, тъй като въззивният съд е изложил съображения по направените от страните възражения и доводи от значение за преценката допустими ли са предявените искове, а несъгласието на жалбоподателя с тях, съставлява оплакване за неправилност, а не основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова жалбоподателят следва да плати на ответниците по частната жалба 1800 лв. – разноски за касационната инстанция. Предвид горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1585т 8.ІІ.2010 г. по ч.т.д. №1760/ 2012 г. на САС.
ОСЪЖДА Я. А. А. – от [населено място], общ. К. да плати на С. Г. Г. и И. Т. Б. – двамата от [населено място] 1800 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: