О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
[населено място], 30.09.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №378 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. Е. от [населено място], общ.П. баня, срещу решение от 15.12.2010г., постановено по в.гр.д.№502/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.09.2010г. по гр.д.№1386/2010г. на Казанлъшки районен съд за отхвърляне на предявените от Н. Г. Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е пътвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Н. Г. Е. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му по взаимно съгласие; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въпросът за приложението на чл.325, ал.1 от КТ, е разрешен от въззивния съд в противоричие с решение №186 от 15.02.2005г. по гр.д.№3502/2002г. на ВКС, ІІІг.о. /с което е прието, че уволнението по взаимно съгласие по чл.325, т.1 от КТ означава, че и двете страни по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при наличие на свободно и ясно изразена воля/ и на решение №326 от 19.05.2010г. по гр.д.№706/2009г. на ВКС, ІVг.о. /с което е прието, че волеизявленията на двете страни за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие следва да имат едно и също съдържание/. С въззивното решение не е прието нещо различно. Не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основания за неправилност на съдебното решение по чл.281, т.3 от ГПК въпросите за правилността на въззивното решеине, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с изводите на съда, че работникът е подписал молбата за уволнение по взаимно съгласие знаейки какво е нейното съдържание и какви са нейните последици и че по делото не са събрани доказателства относно твърденията му, че волеизявлението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие не е формирано свободно, а е упражнен по отношение на него психически и физически натиск.
Неоснователни са и доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК поради неизпълнение на задължението по чл.235 от ГПК /чл.188, ал.1 от ГПК-отм./ за обсъждане не всички събрани по делото доказателства и доводи на страните в противоречие с приложената практика на ВС и ВКС. Тези въпроси не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а към основание за обжалване по чл.281, т.3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради съществено противоречие на съдопроизводствените правила, по което касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2010г., постановено по в.гр.д.№502/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: