О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София, 11.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 116 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Ц. Н. от с. Г., Плевенска област, чрез процесуалния си представител адв. В от АК- П. , против въззивно решение № 509 от 10.10.2008 г., постановено по гр.д. № 307 по описа за 2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 28.02.2008 г. постановено по гр.д. № 989/2007 г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. Ц. Н., против В. Ц. В. от с. Г., Плевенска област и С. П. Д. от с. Г., Плевенска област, конституирана като страна в производството пред въззивния съд, пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключен на 01.11.2002 г. между Ц, като продавачи и В. Ц. В., като купувач, договор за продажба на недвижим имот, материализиран с нот. акт № 1* т. ІV, н.д. № 280/2002 г. на Н. № 017 на НК, с район на действие Плевенски районен съд, представляващ дворно място с площ от 910 кв.м. и съставляващ УПИ ХІІ-561, в кв. 67, находящ се в с. Г., Плевенска област, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и две селскостопански постройки, при граници: УПИ Х-821 на П. П. Б. , улица, УПИ І-562 на В. И. В. и УПИ ХІ-560 на Й. Д. Б. и И. П. Т. , поради липса на съгласие от страна на продавача Ц. Д.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, без този въпрос да е формулиран. В подкрепа на твърденията си, касаторката посочва и представя решение № 858 от 18.04.1977 г. по гр.д. № 312/1977 г. на І г.о. на ВС и решение № 1* от 01.08.2002 г. по гр.д. № 1864/2001 г. на ІV г.о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба, В. Ц. В. и С. П. Д. , не представят отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК с изразено становище по жалбата и относно допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и като депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и на трайно установената съдебна практика. В конкретния случай от касаторката се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, подкрепена с цитираните по-горе решения.
Жалбоподателката не е извела материалноправен въпрос, за който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. За да бъде извършена преценка за наличието или не на твърдяното противоречие, следва да се формулира точно и ясно конкретния въпрос от материалноправен или процесуалноправен характер, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е значим за изхода на спора, а в случая това не е сторила жалбоподателката. От касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така както са формулирани, не може да бъде изведен такъв въпрос. В случая са налице твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая съдът е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Първоначално касаторката – ищца е претендирала прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, поради липса на воля от страна на продавача, като с протоколно определение на първоинстанционния съд е допуснато изменение на иска досежно основанието за нищожност, а именно липса на съгласие у прехвърлителя Ц. Д. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в светлината на заявеното от жалбоподателката основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот и неговият извод е, че жалбоподателката не е доказала наличието на това основание за нищожност на процесния договор, поради което исковете за отхвърлени. Изводът на въззивния съд кореспондира с разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и както се посочи по-горе евентуалната негова неправилност, е основание за касиране на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от касаторката съдебни решения от практиката на ВС и ВКС, разграничават приложното поле на чл. 31, ал. 1 ЗЗД от това на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не са в противоречие с изводите на въззивния съд в обжалваното решение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с това заявено основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай във връзка с приложението на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 509 от 10.10.2008 г., постановено по гр.д. № 307 по описа за 2008 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: