О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София,14.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 440 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 54 от 20.03.2008 година по гр.д. № 14/2008 година на Варненски апелативен съд е оставено в сила решение № 70 от 20.11.2007 г. по гр.д. № 440/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е прогласена за недействителна по отношение на Й. К. Д. от гр. Д., сключената между М. А. Д. като продавач и Н. И. Н. и С. И. Н. като купувачи сделка – покупко-продажба на поземлен имот с площ от 1005 кв.м., ведно с построените в него сграда с площ от 71 кв.м. с търговско предназначение и промишлена сграда с площ от 471 кв.м., за която сделка е съставен нот. акт № 164 от 2007 г. на нотариус рег. № 160 на Нотариалната камара с район на действие Добрички районен съд. Въззивният съд е приел, че ищецът Й. К. Д. е кредитор на ответницата М. А. Д. по запис на заповед от 27.11.2006 г. за сумата 150000 лева с падеж на задължението 31.12.2006 година; че въпреки изпратената и покана за плащане на сумите по записа на заповед, ответницата М е сключила процесния договор за покупко-продажба от 29.01.2007 г. с ответниците Н, нейни близки приятели, които са изкупили имота за сумата 49200 лева, равняваща се на данъчната му цена; че няколко дни след сключване на сделката – на 02.02.2007 г., между ответниците е сключен договор, с който Н. са предоставили на М. Д. безвъзмездно ползване на имота за срок от десет години, а с нот. акт № 128 от 2007 г. са ипотекирали имота като обезпечение на отпуснати на М. Д. банкови кредити в размер на 150000 лева от ТБ “А” АД, гр. С.. П. е, че ответницата М не разполага с друго имущество на стойност 150000 лева, с което да удовлетвори кредитора по записа на заповед; че процесната сделка намалява имуществото и като лишава кредитора и от възможност да удовлетвори вземането си, т.е. има увреждащ характер, както и че приобретателите по сделката не са добросъвестни, който извод е формиран след преценка на всички правни действия, предприети спрямо процесното имущество, в т.ч. изкупуването му на цена многократно по-ниска от пазарната му стойност, което изключва тезата за изгодна инвестиция; безвъзмездното му предоставяне за ползване на продавача и ипотекирането му в услуга на продавача за отпускане на банков кредит на значителна стойност – действия, обслужващи интересите на ответницата Д по прикриване пред кредиторите и на действително претежаваната от нея собственост.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. А. Д., Н. И. Н. и С. И. Н. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е основан на изводи, засягащи материално правни и процесуални въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и разрешавани противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че изводът на съда за качеството на ищеца като кредитор въз основа на запис на заповед, формиран при отказ да се изследват каузалните отношения, послужили като причина за издаване на менителничния ефект са в противоречие с утвърдената практика на Върховния касационен съд, формирана в решение № 174 по гр.д. № 431/2004 г. Търговска колегия; решение № 1* по гр.д. № 564/1999 г., Търговска колегия; решение № 615 по дело № 283/2007 г. Търговска колегия; решение № 229 по гр.д. № 899/2000 г. на Пето гражданско отделение; решение № 615 по т.д. № 283/2007 г., Търговска колегия; решение № 1* по гр.д. № 2264/2002 г., Търговска колегия и решение № 1* по гр.д. № 132/2003 г. на Пето гражданско отделение, съгласно които абстрактния характер на записа на заповед не изключва възраженията за съществуване на задълженията по него; че въпреки абстрактния характер на записа на заповед, издателят разполага с правото да противопостави абсолютните си възражения срещу ефекта и личните си, основани на каузалните отношения с кредитора. Поддържа се, че в противоречие с практиката на съдилищата е и изводът за недопустимост на свидетелски показания за установяване на факта, че владението на менителничния ефект, легитимиращ ищеца като кредитор е отнето без съгласието на издателя му. Изложени са доводи, че в разрез с утвърдената съдебна практика е и изводът на съда за знание на приобретателите за увреждащия ефект на сделката; че този извод е формиран в противоречие с решение № 1* по гр.д. № 2697/1959 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, съгласно което само проявената от третото лице небрежност за узнаване на увреждането не дава основание за обявяване недействителността на такова действие; че знанието за увреждане трябва да е установено по безсъмнен начин, а доказването на този факт е в тежест на ищеца – решение № 1* по гр.д. № 113/2002 г. Пето гражданско отделение; решение № 37 по гр.д. № 32/69 г. ОСГК; решение № 527 по гр.д. № 936/1955 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС; решение № 831 по гр.д. № 667/1976 г. на Трето гражданско отделение и решение № 1* по гр.д. № 986/1962 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба Й. К. Д. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. № 14/2008 година.
Повдигнатият от касаторите процесуален въпрос: изключва ли абстрактният характер на записа на заповед възражения за съществуване на задълженията по него, не е относим към правния спор. Безсъмнено е, че въпреки абстрактния характер на записа на заповед, издателят му разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта и личните си, основани на каузалните отношения с кредитора, но тези възражения са допустими в производството за установяване на съществуване на вземането по записа на заповед. В производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД не може да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор – в случая погасено ли е задължението по записа на заповед, по какъв начин и отнето ли е неправомерно държането на менителничния ефект от издателя му. Тези отношения могат да бъдат предмет на преценка в производството по иска за съществуване на вземането по записа на заповед, но не и в производството по иска по чл. 135 ЗЗД, решението по което не засяга обвързващата сила на увреждащата сделка между страните, които са я сключили – те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на такъв иск.вреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството, а ако това качество отпадне или бъде отречено, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор, каквото не е налице. Ако впоследствие бъде установено, че вземането на ищеца по записа на заповед не съществува, по решението по Павловия иск не може да прояви целения от ищеца кредитор правен ефект.
Не са налице предпоставки за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и по отношение на въпроса за установяване на знанието за увреждане от страна на приобретателите по сделката. Действително, съгласно трайно установената съдебна практика, израз на която са приложените към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения, знанието за увреждане трябва да е установено по безсъмнен начин, а доказването на този факт е в тежест на ищеца. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с така установената практика – съдът е приел за установено по безсъмнен начин, че приобретателите по сделката са знаели за увреждащия и характер. В съответствие с установената практика, съдът е изследвал всички предходни и последващи процесната сделка отношения между страните по нея; изследвал е извършените във връзка с процесния имот правни действия, формирайки извод, че ответниците, приобретатели на имота, безсъмнено са знаели за увреждащия спрямо кредотира на продавача характер на сделката.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 20.03.2008 година по гр.д. № 14/2008 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: