О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София,10.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 731 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. К. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 20.11.2009г. по гр.д.№746/2009г. с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Й. К. Г. против И. А. И.,М. Ц. Д.,К. Ц. Д., И. И. С.,Л. С. Л. и И. С. Ц. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено,че общият наследодател на страните Т. С. Г. е бил собственик на нива с площ от 40 дка,находяща се в м.К.,в землището на[населено място],съставляваща парцел ХІІІ,имотна партида №812,кв.61.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали имотът е бил собственост на Т. Г.,по който е налице противоречие с решението на Плевенския районен съд от 07.06.1995г. по гр.д.№307/1994г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. Ц. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,тъй като доводите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са насочени преди всичко към правилността на решението,но не и към наличие на основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Й. К. Г. иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Т. Г. е възстановено право на собственост общо върху 39.882дка земеделски земи като възстановяването е извършено с оглед представено удостоверение от ТКЗС,че С. Т. Т. е внесъл в ТКЗС 39.882дка земи. В скица-копие от комасационен и кадастрален план на землището на[населено място] от 1943г. за парцел ХІІІ,имотна партида 812 в кв.61 не е посочен собственик. Обсъдено е и обстоятелството,че в скица,изготвена от в.л.И. Г. по гр.д.№307/1994г. по описа на Плевенския районен съд с предмет иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е отразено,че този имот е записан на името на Т. С. Г.. Въз основа на заключенията на изслушаните по настоящето дело експертизи обаче съдът е приел,че регистрите към този план,които съдържат описаните имоти и данни за техните собственици не са съхранени,с оглед на което е прието,че не се установява Т. Г. да е бил собственик на този имот преди образуване на ТКЗС. Прието е,че всеки един от синовете му е внесъл в ТКЗС земеделска земя,като липсват данни тя да е принадлежала на общия наследодател и след неговата смърт през 1947г. да е придобита по наследство и неподелена.
Действително в решение на Плевенския районен съд от 07.06.1995г. по гр.д.№307/1994г.,постановено по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е прието,че парцел ХІІІ е бил собственост на Т. Г. въз основа на изготвена от в.л.И. Г. скица,но в случая не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на определен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като в това решение и в решението на Плевенския окръжен съд по гр.д.№746/2009г. не са изложени различни съображения за предпоставките за придобиване на правото,за липсата, респ. наличието на основание за придобиване на собствеността. Различният извод се дължи на извършена преценка на събраните по всяко едно от делата доказателства,което не сочи на основание за наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед обстоятелството, че съдията П. е участвувала при постановяване на решението по гр.д.№307/1994г. на Плевенския районен съд. Това обстоятелство обаче сочи на оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,което не представлява основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не е свързано с формулиран от касатора процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,нито се сочи на кое от предвидените в процесуалния закон основания се поддържа,че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. И тъй като ВКС е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване,вкл. и от формулираните в същото въпроси и съображенията,обосноваващи наличие на противоречива практика на съдилищата,респ. необходимост от тълкуване на правна норма по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, следва да се приеме,че в настоящия случай подобни основания не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.11.2009г. по гр.д.№746/2009г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: