О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1062
София, 13.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3030/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. С. Ц.,чрез адв. И. А. И. обжалва с касационна жалба решение от 11.02.2015 г. ,по гр.д. №388/2015 г.на СГС,ГК ІІ В състав в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът с пр. осн. чл. 225 КТ в размер на 7 200 лв., е отхвърлен.
[фирма] обжалва с касационна жалба въззивното решение по гр.д. № 388/2015 г. в частта , в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл. 344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на И. С. Ц. и по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „приемчик – стоки” в [фирма].
И двамата касатори представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в съответните части, съгласно изискванията на чл. 284,ал.3, т.1ГПК.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу съдебен акт- решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
По допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Досежно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба на И. С. Ц.:
Според този касатор касационното обжалване следва да се допусне по три процесуалноправни въпроса , а именно: 1.Намира ли приложение нормата на чл. 146 ГПК при бързите производства; 2. Допустимо ли е при бързо производство , срокът предвиден в чл. 312,ал.2ГПК да бъде продължен по молба на страната депозирана в дадения от съда срок и 3. В първото по делото заседание по реда на глава „Бързо производство”,трябва ли съдът да обяви доклада си / чл. 146,ал.1 ГПК/, да укаже на страните за кои факти сочат доказателства / чл. 146,ал.2 ГПК/ и да им даде възможност да изложат становището си във връзка с тези указания” .
С така формулираните въпроси касаторът се домогва да установи, че в резултат на допуснати от въззивният съд процесуални нарушения същият не е имал възможност да представи доказателства , че за исковия период на претенцията по чл. 225,ал.1 ГПК, не е работил на друго място и не е получавал възнаграждение, в резултат на което и неговият иск е бил отхвърлен.
Без да се навлиза в обсъждане на това дали въпросите представляват „правни въпроси” по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , следва да се посочи, че касационно обжалване по тях не следва да се допусне, доколкото касаторът не е обосновал някое от допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, което следва да е изпълнено по отношение на формулираните въпроси. Посочването на допълнителното основание и неговото изпълнение по отношение на формулирания правен въпрос/ или въпроси/ съставляват комулативни предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Извън горното следва да се посочи, че когато делото се разглежда по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство”, приложими са процесуалните правила за това производство ,които са специални по отношение на общите. С оглед на това доколкото разпоредбата на чл.312 предвижда изготвянето на доклад ,същият следва да е със съдържанието , предвидено в чл. 146 ГПК. По отношение на другите действия на съда обаче важат специалните разпоредби на чл. 312 ,ал.2 и 3 и сл.ГПК.В този контекст срокът по чл. 312,ал.2 ГПК може да бъде продължен при условията на чл. 313 ГПК,ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая съдът правилно е приел, че те не са налице. Отделен е въпросът, че удължаването на срока е поискано с оглед вземане на становище по представените от другата страна доказателства, а не за представяне на доказателства /копие от трудова книжка/ във връзка с иска по чл. 225 КТ.
Досежно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в частта, обжалвана с касационната жалба на [фирма] , [населено място] :
В представеното Изложение по чл.284,ал.3,т.1 касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1, т.и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл. 195ГПК и следва ли мотивите на съдебния акт по смисъла на чл.236,ал.2 ГПК, да обхващат всички доводи и възражения на страните и преценка на всички доказателства по делото или само избраните по преценка на съда такива”; „Кога доказването на фактите е пълно и на кого принадлежи тежестта на доказване и разпределението между страните в процеса за фактическото тълкуване и определянето дали определено поведение е или не е нарушение на трудовата дисциплина”; ”Допустимо ли е да се изключва от обхвата на системните нарушения на трудовата дисциплина и наказанията за нарушения , които не са оспорени от съответния съдебен ред и не са заличени при условията на чл. 197 и чл. 198 КТ . Така формулираните въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на спора, поради което нямат правен характер по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК / виж т.1 ТР №1 /19.02.2015 г./ .Първият от тях на практика съдържа довод за допуснато процесуално нарушение при ценене на събраните по делото доказателства, който може да се разглежда в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство, което го предхожда. Вторият въпрос е непрецизно формулиран, поради което е логически неразбираем.Третият е предпоставен от твърдение , което е невярно. При извършената преценка по чл. 189 КТ на съответствието между дисциплинарното наказание и нарушението, за което се налага, съдът е взел предвид обстоятелството, че ищецът има предходно дисциплинарно наказание „забележка”, което не е било оспорено от него.Правилно то е било обсъдено с оглед цялостното поведение на ищеца съгласно изискването на чл. 189 ,ал.1, предл.3-то КТ, а не в контекста на основанието за налагане на процесното дисциплинарно наказание „системни нарушения на трудовата дисциплина”, доколкото същото е наложено за други нарушения на трудовата дисциплина.
Тъй като поставените въпроси не отговарят на изискванията за правни въпроси, не се налага обсъждане на допълнителните основания за допустимост на касационно обжалване. За пълнота на изложението ще се посочи само, че основанието по чл. 280,ал.1,т.1ГПК изключва изпълнение на основанието / критерия/ по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на производството, разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2015 г. ,по гр.д. №388/2015 г.на СГС,ГК ІІ В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: