3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
С., 23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 875/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. Г. Д. – от [населено място] срещу Опреде – деление № 2198 от 10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1828/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 4980 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 14380/ 2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Жалбоподателката заявява, че наистина няма доказателства за своето членствено и наследствено правоприемство, както и за правоприемството между З. ”Мавруд” и заличеното ТКЗС – Б., но това е защото районният съд е отказал да събере тези доказателства от прокурорските преписки и Икономическа полиция, затова въззивният съд неправилно е смесил членственото правоотношение с получаването на дял от имущество на заличеното ТКЗС, и незаконосъобразно не е уважил жалбата. Жалбоподателката счита, че е член кооператор и че не са събрани доказателства затова от двете съдебни инстанции – съдът не е събрал поисканите от нея доказателства и не е преценил събраните доказателства, които сега тя обсъжда. В Изложение на основанията за допускане на касационен контрол жалбоподателката сочи, че са разрешени материалноправният въпрос: в ОС на кооперацията може ли да участва наследник на член кооператор и лице, без да е член кооператор- което притежава купюри и пълномощни от правоимащи, и процесуалноправният въпрос чия е доказателствената тежест да установи прекратяването на членството, когато ответникът не е представил доказателства за погасяване на членственото правоотношение. Поддържа, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като са много случаите на физически лица наследници на правоимащи в положение като на жалбоподателката.
Ответникът по частната касационна жалба П. ”Нов път” – [населено място], обл. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото и се прегражда развитието му, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила първоинстан – ционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Изложени са съображения, че ищцата не е доказала, че е член кооператор – положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 58 ал.1 ЗК -не твърди, нито установява за нея да е възникнало членствено правоотношение съгласно чл. 8 ЗК и Устава на кооперацията, основава претенцията си на качеството наследник на член кооператори на родителите си и на притежаваните по наследство ликвидационни дялове от заличеното ТКЗС ”Мавруд”, и не представя доказателства за правоприемство между ответната кооперация и заличеното ТКЗС – З. ”Мавруд”.
С оглед изложеното, не са релевантни за делото изложените от жалбоподателката правни въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл. Преди да се разрешат посочените въпроси, при избрания от жалбоподателката път да реализира правата си – с иск по чл. 58 ал. 1 ЗК за отмяна на решения на ОС на кооперацията, взети на 27.07.2011 г., тя следва да представи доказателства, че към датата на взимане на решенията, има качество на член кооператор, след което съдът ще разгледа въпросите законосъобразни ли са взетите решения, съответно повдигнатия от жалбоподателката въпрос следвало ли е да участва в ОС. Съгласно чл. 58 ал. 2 ЗК член кооператор може да предяви иска по чл. 58 ал. 1 ЗК, по който въпрос е непротиворечива съдебната практика. За установяване на това си качество жалбоподателката следва да представи доказателства и тъй като тя не е от кръга на лицата, разполагащи с правото на иск по чл. 58 ал. 1 ЗК – няма качеството на член кооператор – не е носител на правото на иск, което определя процесуалната й легитимация и липсата на право на иск води до липса на процесуална легитимация и обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2198 от 10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 1828/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: