О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София, 11.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 309 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. Г. от гр. Р., чрез пълномощника си адв. К от АК- Р. против въззивно решение № 635 от 03.12.2008 г., постановено по гр.д. № 757/2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 107 от 04.08.2008 г. на Русенския районен съд, ІІІ състав, постановено по гр.д. № 977/2008 г., с което са отхвърлени предявените от М. И. Г., срещу “О” А. гр. Р., обективно съединени искове, с правно основание чл. 222, ал. 3 и 224, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по предявените искове, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 436 от 11.06.1998 г. по гр.д. № 1436/1997 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 507 от 12.06.2000 г. по гр.д. № 1496/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр.д. № 933/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 22.11.1999 г. по гр.д. № 246/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1* от 03.10.2005 г. по гр.д. № 970/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката се е позовала на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата, във връзка с което сочи и представя решение № 718 от 29.12.2006 г. по гр.д. № 1059/2006 г. на Русенския окръжен съд и решение от 29.10.2004 г. по гр.д. № 352/2004 г. на Великотърновския окръжен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Релевирано е и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба “О” А. , не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, не изразява становище по нея и по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени оценяеми искове по чл. 222 и чл. 224 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат и трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както и трайно установената съдебна практика. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени пет решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението, инкорпорирано в касационната жалба, не е изведен правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от съществено значение за изхода на спора. От съдържанието на касационната жалба такъв материалноправен въпрос може да бъде изведен, а именно как се извършва прекратяването на трудовото правоотношение при условията на чл. 325, т. 2 КТ, който въпрос е от значение за решаването на спора по претенциите за заплащане на обезщетения по чл. 222 и чл. 224 КТ. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че за заплащането на претендираните обезщетения, следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а при хипотезата на чл. 325, т. 2 КТ, то следва да стане по реда на чл. 335 КТ, за което е необходимо писмено изявление на една от страните по правоотношението до другата страна. Неспазването на този ред води до преждевременност на предявените искове за изплащане на обезщетенията по реда на чл. 222 и чл. 224 КТ. Тези изводи на въззивния съд кореспондират с приетото в представените от жалбоподателката решения на ВКС, които изрично посочват, че заплащането на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ се обуславят от наличието на прекратено трудово правоотношение, независимо от основанието за неговото прекратяване. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че жалбоподателката е разполагала с правната възможност, предоставена от чл. 327, т. 8 КТ да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение.
Обсъдените по-горе изводи на въззивния съд, отразени в съобразителната част на решението не са в противоречие с представените от жалбоподателката съдебни решения на окръжните съдилища. Така, в решение № 718 от 29.12.2006 г. по гр.д. № 1059/06 г. на Русенския окръжен съд, се обсъжда присъждането на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, но при условие на вече прекратено трудово правоотношение, извършено със заповед на работодателя № 123 от 29.09.2005 г. Същото се отнася и до приетото с решение на ОС – Велико Т. , от което е видно наличието на прекратено трудово правоотношение, поради изтичане на срочен трудов договор. Поради това, жалбоподателката не е обосновала наличието на противоречива съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 635 от 03.12.2008 г., постановено по гр.д. № 757/2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, по касационна жалба с вх. № 192 от 10.01.2009 г. на М. И. Г. от гр. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: