О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
София, 01.11. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4994/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищцата З. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. Изгрев” № 33, ет. 1, чрез процесуален представител адвокат В. Г.-Адвокатска колегия-Б., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд, V граждански въззивен състав № V-5/15.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2092/2012 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Несебър № 114/1.08.2012 г., допълнено с решение № 689/13.09.2012 г., двете постановени по гр. д. № 1019/2011 г., с изключение на частта, с която е прекратен брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, вместо което е постановено друго решение, с което е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат мъжа и жената, предоставени са родителските права на родените от брака деца Е., родена на 8.12.1997 г. и Л., родена на 9.04.2004 г. на бащата с определен режим на лични отношения на децата с майката, която е осъдена да заплаща издръжка за двете деца за минало и бъдещо време, както и държавна такса.
Счита, че решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и следва да се отмени, като се постанови решение, с което да се уважат изцяло предявените от нея искове с присъждане на разноски по делото или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като материалноправни са формулирани следните въпроси: 1. При преценка на вината за брачното разстройство следва ли да се взема предвид само един отделен поведенчески акт без да се изследват всички обстоятелства, при които той е извършен; 2. Кои са критериите, по които следва да се извършва преценката на съда при предоставянето на родителските права върху родените от брака деца при развод на родителите, следва ли при решаването на този въпрос да се преценява съвкупносттта от всички обстоятелства по делото, а не само отделни такива и могат ли да се предоставят родителски права на родителя, който ограничава личните контакти на детето с другия родител и създава пречки за осъществяването им. Като процесуалноправни са формулирани следните въпроси: 1.Следва ли съдът да постанови акта след като анализира всички доказателства в тяхната съвкупност, в частност може ли при постановяване на решението съдът да не вземе предвид при преценка родителските качества на страните заключението на вещото лице-специалист в тази област /психолог/; 2. Следва ли съдът да изслуша становището на родителикте при определяне предоставянето на родителските права върху родените от брака деца. Позовава се на Р. № 802/23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2009 г., ІV г. о.; Р. № 152/18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2011 г., ІІІ г. о.; Р. 712/15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 401/11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., ІІІ г. о.; Р. № 40/15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 522/2011 г., ІІІ г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК, копия от които са представени, ППлВС № 1/12.ХІ.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., ТР № 1/17.07.2001 г.
За ответника по касация Е. К. К. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител Ж. И.-АК-Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна.
За ответника Е. К. К. е подадена насрещна касационна жалба, чрез процесуален представител адвокат Ж. И., срещу въззивното решение в частта за вината. Моли в тази част въззивното решение да се отмени и постанови ново решение, с което да се отхвърли претенцията на ищцата за вина на съпруга с присъждане на разноски. Заявени са доводи и съображения за неправилност на решението в посочената част, поради наличие на пороците по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на обжалването ответникът-касатор се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните процесуалноправни въпроси: 1.Въззивният съд не е изложил мотиви към решението, отразяващи самостоятелната му правораздавателна дейност на инстанция по същество на спора, с което е нарушил ППлВС № 1/13.07.1953 г. и ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГТК; 2. Съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задълженията му по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК за преценяване на всички доказателства и доводи на страните в противоречие със задължителна съдебна практика на ВС и ВКС-ППлВС № 1/13.07.1953 г., ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГТК, Р. № 217 по гр. д. № 761/2010 г., ІV г.о., Р. № 235 по гр. д. № 513/2010 г., ІV г. о., Р. № 324 по гр. д. № 1413/2009 г., ІV г. о., като изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводи на страните относно вината на мъжа за прекратяване на брачната връзка. Към изложението са приложени копия от посочените съдебни актове.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищцата З. И. К..
Налице е основанието за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 1/12.ХІ.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. материалноправния въпрос за критериите, по които следва да се извършва преценката на съда при предоставяне на родителските права върху родените от брака деца при развод на родителите.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника Е. К. К..
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е основано на процесуалноправни въпроси, които съставляват оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални норми-касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд № V-5/15.02.2013 г., постановено по гр. д. № 2092/2012 г. по касационна жалба на ищцата З. И. И..
Указва на ищцата-касатор да представи по делото платежен документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението в размер на сумата 142.00 лв. В противен случай жалбата ще се върне.
След изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по насрещната касационна жалба на ответника Е. К. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: