О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1063
София, 13.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3358/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №78/20.03.2015 г.,постановено по въззивно гр.д.№835/2014 г. на Добричкия окръжен съд , с което е потвърдено решение №73/29.10.2014 г на Добричкия районен съд по гр.д. №5285/2013 г. , с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. Б. Й. иск за лишаването й от родителски права по отношение на детето Д. К. Г..
Касаторът представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК
Ответницата по касационната жалба-М. Б. Й. оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
Касаторът е формулирал три процесуалноправни и един материалноправен въпрос, които обаче не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са обусловили изхода на конкретния правен спор. Така пред съда не е стоял въпроса , след като е предявен иск за лишаване от родителски права , дали може служебно да се произнесе с решение за ограничаване на родителските права / въпрос №1/. Такъв довод не е навеждан и в рамките на цялото производство. Например във въззивната жалба след като първоинстанционният съд е отхвърлил иска за лишаване от родителски права. Въпросите, поставени като №3 и №4, а именно : №3”Представлява ли допустимо по закон доказателствено средство експертно становище на специалист, изготвено за нуждите на друго дело между същите страни” и №4”Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че родителят ,чието лишаване от родителски права се иска, не е изслушан” , не са обусловили изхода на производството и поради това, че по делото е назначена и изслушана съответната съдебно – психиатрична експертиза, която е дала отговор на релевантните за решаването на спора въпроси /въпрос №3/.На пропуска да бъде изслушан от съда като процесуално нарушение може да се позовава родителят, за който се иска да бъде лишен от родителски права ,доколкото неговото право да бъде изслушан е било нарушено/ въпрос №4/, а такова оплакване същият не е релевирал в рамките на производството. Поставеният материалноправен въпрос: „Кои са критериите за определяне кога поведението на родителя представлява опасност за личността , здравето, възпитанието и имуществото на детето”е формулиран общо и без връзка с приетото от съда по конкретното дело.
По изложените съображения съдът счита, че не е изпълнена основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, а именно формулирането на правни въпроси, които имат обуславящ за изхода на делото характер , което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска / виж т.1 ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК/. Независимо от това следва да се посочи, че допълнителният критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, който касаторът визира във връзка с въпросите под № 1 и №3 е посочен бланкетно без каквато и да било обосновка. Същевременно посочената задължителна практика във връзка с въпрос №2 / Р №209/06.04.2010 г по гр.д. №4468/2008 г. ІV г.о. ВКС/ не обосновава изводи различни от направените с въззивното решение, доколкото е прието, че лишаване от родителските права е крайна мярка , която се налага при цялостно неизпълнение на родителски задължения.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение, не следва да се допуска
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №78/20.03.2015 г.,постановено по въззивно гр.д.№835/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: