О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
София 14.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 641 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. К. Ц., приподписана от чрез адв.В.Борисов срещу решение № 1294 от 20.10.09г.по гр.дело № 1602/09г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено решението от 24.07.08г.по гр.дело № 2316/06г.на Софийски градски съд в частта,с която М. И. Т. е осъден да заплати на И. К. Ц. сумата 6 700 лв,както и неустойка в размер на 53 400 лв и са отхвърлени предявените искове по чл.79 ал.1 вр.с чл.286 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК- разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Приложено е ППВС № 3 от 18.11.1980г.по гр.дело № 3/80г.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба М. И. Т. чрез пълномощника си адв.Валентин М. моли да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли предявените искове по чл.79 ал.1 вр.с чл.286 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД въззивният съд е приел,че са погасени по давност .Изложил е съображения,че предявената по предходно гражданско дело претенция,частично за част от вземането,предмет на настоящия иск,не спира давността съгласно разпоредбата на чл.115 ал.1 б.”ж”ЗЗД,която е приложима само относно частичния размер на вземането,но не и за останалата, непредявена част.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Доколкото в изложението е поставен от касатора въпрос относно погасителната давност при предявен частичен иск от цялото вземане,той не е разрешен в противоречие със задължителната практика,на която се позовава – Постановление № 3 от 18.11.1980г.на Пленума на ВС.Същото разглежда въпроса дали тече давност,докато е висящ изпълнителния процес и не е относимо към спорното право по настоящия иск.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приложеното ППВС № 3/80г.,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1294 от 20.10.09г.,постановено по гр.дело № 1602/09г.на Софийския апелативен съд,ГК,І-ви състав по жалба на И. К. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.