5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1063
С., 20.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2952/201 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. чрез пълномощници адв. С. Димитрова и адв. В. И. – В. адвокатска колегия против въззивно решение № 220 от 21.02.2014 г. по в. гр. дело № 889/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 381 от 01.02.2013 г. по гр. дело № 11384/2012 г. на Варненски районен съд за отхвърляне исковете на Д. П. Д. против Агенция „Митници” [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 7450 от 23.07.2012 г. на директора на Агенция „Митници; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 25.07.2012г. в размер на 4368 лв., със законните последици.
Подадена е и частна жалба вх. № 13652/13.05.2014г. от Д. П. Д. чрез пълномощник адв. С. Димитрова – В. адвокатска колегия против определение № 1029 от 04.04.2014г. по гр. дело № 889/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което Д. П. Д. е осъден да заплати на Агенция „Митници” [населено място] съдебни разноски в размер на 650 лв. юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 248 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване съдържащо се в касационната жалба жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въпроса налице ли е противоречие между нормативни актове по степен на сила, както и че съдът не е извършил преценка на законосъобразността на заповедта за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. В тази връзка се позовава и представя съдебни решения на инстанционни съдилища без доказателства съдебните актове да са влезли в сила. Представя и съдебно решение по гр. дело № 95/2009 г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е разгледан случай за законността на уволнение извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Ответникът Агенция „Митници” [населено място] чрез гл. юрисконсулт Торова в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, което обоснова с анализ на доказателствата по делото, на съдебната практика по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ във връзка със законността на уволнението. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпроса налице ли е противоречие между нормативни актове с различна степен на сила, при твърдение, че съдът е допуснал с решението си подзаконов нормативен акт – Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, да промени норми на закона – визира се § 36 ПЗР на З..
Въпросът, така както е поставен, не е бил въведен във въззивното производство с въззивната жалба от настоящия жалбоподател, но от приетото с обжалваното решение при обсъждане фактическия състав на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, съдът е обосновал липсата на противоречие между нормативните актове визирани от жалбопоадтеля.
Прието е с обжалваното решение, че ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „младши митнически специалист” по трудово правоотношение, прекратено със оспорената заповед на директора на Агенция „Митници” на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.
Съдът е изследвал фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение като е приел, че уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ следва да е извършено въз основа на валидно решение на компетентния за това орган, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. Приел е, че за законността на уволнението са без значение обстоятелствата, дали ищецът е подал заявление по чл. 7 З. за преназначаване и дали отговоря на изискванията да заеме на длъжността по чл. 8 З.. Актът на работодателя, с който отказва да издаде акт за назначаване на длъжността като държавен служител или мълчаливият отказ имат административно правен характер и подлежат на контрол по реда на АПК. Тези изводи съответстват на задължителната съдебна практика установена с решение по гр. дело № 1654/2009г. на ВКС, трето г. о., според която за законно упражняване на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. Не са елемент от фактическия състав на нормата процедурните правила, уредени в ПЗР от З., относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение.
Съдът е приел, че уволнението е извършено след приемането с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. на Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 01.07.2012 г., с която в § 9, ал. 1 е предвидено, че служителите заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” (длъжността заемана от ищеца) в Агенция „Митници” съгласно отменения Е., се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” по служебно правоотношение при условията и реда на § 36 ПЗР на З.; заповедта е издадена на 23.07.2012г. при наличието на валидно взето решение (ПМС и Наредба) от компетентен орган – МС за изменение на класификатора и приемане процесната длъжност да бъде заемана по З., при спазването на чл. 2, ал. 2 З. предвиждащ, че длъжностите, които се заемат от държавни служители се определят с Класификатора на длъжностите в администрацията. От изложеното не се установява наличие на противоречие между нормативни актове от различна степен, както се поддържа от жалбоподателя.
С обжалваното решение законът е приложен точно. Твърденията в изложението за липса на преценка на съда относно законосъобразността на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 12 КТ не се оправдават от правна и фактическа страна, пряко касаят съществото на спора и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в касационната жалба са заявени и обсъдени съвместно с основанията за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, а то изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване.
По частната жалба на Д. П. Д..
С определение от 04.04.2014 г. въззивният съд осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция „Митници” юрисконсулско възнаграждение в размер на 650 лв. в производство по чл. 248 ГПК. Съдът е съобразил, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК е основателно. Размерът на присъдените съдебни разноски съдът е обосновал с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл в противоречие с т. 9 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната точка визира недопустимост на молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските в случаите, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Настоящият случай е уреден в т. 8 от цитираното тълкувателно решение, според която липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. С обжалваното определение съдът е допълнил решението си в частта за разноските, тъй като е пропуснал да се произнесе в диспозитива при постановяването му, въпреки че в мотиви на решението се е произнесъл за дължимостта на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, присъдени с обжалваното определение.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 340 лв. юрисконсулско възнаграждение определено на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 21.02.2014 г. по в. гр. дело № 889/2013 г. на Варненски окръжен съд .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1029 от 04.04.2014г. по в. гр. дело № 889/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. П. Д. да заплати на Агенция „Митници” [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 340 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ