3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
гр. София, 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 809 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. от [населено място] срещу разпореждане от 18.07.2011г. по в. ч. гр. дело № 163/2011г. на Ямболски окръжен съд, граждански състав, с което е върната касационна жалба вх. № 2800/12.07.2011г., подадена от Б. Я. М. против определение от 21.04.2011г. по в. ч. гр. дело № 163/2011г. на Ямболски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че през съответния период на връчване на съобщението не е променял постоянния си адрес, не е отсъствал повече от един месец от адреса, на който веднъж е връчено съобщение, поради което съдът е следвало да приложи чл. 47, ал. 1 ГПК, а не неоснователно да приеме, че лицето отсъства за повече от месец от постоянния си адрес. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна. Ямболски окръжен съд е върнал подадената от Б. Я. М. частна касационна жалба срещу определението от 21.04.2011г. по в. ч. гр. дело № 163/2011г. на ЯОС, с което е потвърдено определение от 21.04.2010г. по гр. дело № 1621/2010г. на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника Б. Я. М. за възстановяване на срока по чл. 131 ГПКза писмен отговор на подадената срещу него искова молба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК поради подаването й извън преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е приел, че определението е връчено на Б. Ч. на адреса, който той е посочил и на който е получавал лично съдебни книжа, като връчителят е отбелязъл, че го е посетил на пет посочени дати, но лицето не е открито на него. След новото разпореждане да се извърши връчване на посочения от частния жалбоподател адрес, връчителят е посочил, че е посетил на адреса на три дати, но отново не е открил Б. М.. При тези данни Ямболски окръжен съд е разпоредил съобщението да се приложи и е приел, че е налице редовно връчване при условията на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, поради което е направил извод, че срокът за обжалване на определението е изтекъл на 28.06.2011г. и подадената на 09.07.2011г. частна касационна жалба е след него.
Разпореждането е правилно. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК задължава страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, да уведоми съда за новия си адрес. Предвидените в чл. 41, ал. 2 ГПК последици при неизпълнение на това задължение се състоят в прилагане на всички съобщения към делото и приемането им за връчени. В конкретния случай частният жалбоподател е търсен на посочения от него и регистриран като постоянен адрес в [населено място],[жк], вх. Е, ап. 106 неколкократно през периода от 28.04.2011г. до 14.06.2011г. по различно време /общо осем пъти/ и не е бил открит от връчителя. При тези данни изводът на въззивната инстанция, че частният жалбоподател е отсъствал от адреса повече от един месец, е обоснован, и тъй като Б. М. е бил предупреден за последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд, правилно въззивната инстанция е приложила посочената разпоредба и е направила законосъобразен извод за редовно връчване на съобщението при условията на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът е следвало да процедира съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като връчване чрез залепване на уведомление се извършва при първоначално връчване на книжата по делото /в случая исковата молба и доказателствата към нея/, а не впоследствие, след като ответникът вече е бил призоваван от посочения адрес.
Въз основа на изложените съборажения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.07.2011г. по в. ч. гр. дело № 163/2011г. на Ямболски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: