3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
гр.София, 11.10.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 231 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.12.2011г. по гр.д.№3116 / 2011г., с което Пловдивски ОС е уважил иска на [фирма] срещу И. Ц. за осъждането да й да заплати сумата 6 700 лева лева, на основание чл.211 КТ, за причинени имуществени вреди представляващи липси на стоково материални, както и лихви за забава за времето от 13.19.2010г.
Жалбоподателката – И. К. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е като е отменил изцяло решение от 01.07.2011 г. по гр.д. №13 574/2010 г. на РС Пловдив, е осъдил И. К. да заплати на на [фирма]-гр. Пловдив, сумата 6 700 лв., представляваща обезщетение по чл. 211, изр.1 във вр. с чл. 207, ал.1, т.2 от КТ за причинените на ищеца от ответницата имуществени вреди, изразяващи се в липса на заприходена стока в търговски обект „С. С.”, находящ се в [населено място], за периода 16.02.2010 г. – 16.05.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба в съда 13.09.2010г. до окончателното изплащане.
Прието е за установено по делото, че жалбоподателката е работила по трудово правоотношение при търговското дружество-ищец по делото, като продавач в магазин „С.” и трудовото правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно уволнение, заповедта за което е връчена на 08.06.2010 г. Установено е също така, че на 16.05.2010г. е била извършена инвентаризация (ревизия) в магазина, в който тя е работила и е установена липса в размер на 6 700 лв. Прието е по делото, че жалбоподателката, като проверявано лице, е присъствувала при извършване на ревизията и не е дала никакви обяснения. Изложени са съображения за това, че инвентаризацията е извършена при условията на чл. 22, ал.1 от Закона за счетоводството, при осъществяването на която работниците, включително ответницата, са присъствали и са участвали в броенето, като ответницата е подписала и протокола от 16.05.2010 г. за установяване на липсата в исковия размер от 6 700 лв. При тези данни съдът е приел, че са налице основанията за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответницата по реда на чл. 211 във вр. с чл. 207, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на липса, допусната от нея при изпълняваната отчетническа дейност. С оглед на това е счел, че предявеният иск за сумата от 6 700 лв. е основателен и го е уважил, като е присъдил и обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В изложение към касационната си жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният съд е разрешил процесуални въпроси от значение за спора – за разпределението на доказателствената тежест с оглед на това следва ли щетата да бъде доказана със счетоводни документи, следва ли инвентаризационния опис, който е подписан от МОЛ да служи като единствено доказателство за щетата, следва ли работодателя да е установил точно размера на щетата преди предявяване на иска по чл.207 КТ. Поддържа, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос относно разпределение на доказателствената тежест при спор с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, като е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в решение постановено по реда на чл.290 ГПК от 02.06.2009г. по гр.д.№758/2009г. на ВКС. В същата е застъпено разбирането, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК/отм./ -чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които иска да извлече изгодни за себе си правни последици. При констатация за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно.
Налице е трайна практика и по останалите поставени за разглеждане въпроси от жалбоподателката, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 14.01.2010г. по гр.д.№ 3785/2008г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че с осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Застъпено е разбирането, че оттчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X..1955 г., Пленум на ВС РБ). Посочва се, че при възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности. Прилагайки тази практика съдът е постановил обжалваното решение и е уважил предявения срещу жалбоподателката иск. Така установената практика не се налага да бъде променяна като неправилна, поради което не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2011г. по гр.д. №3116 / 2011г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: