О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
С., 14.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.432 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 22.11.10г. по гр.д.№7824/10г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 25.02.10г. по гр.д.№29300/08г. на Софийски районен съд, с което е било установено по отношение на ответниците З. Ц. М. и Ц. Н. М., че ищецът Е. Д. И. е собственик по давност на дворно място, представляващо УПИ ІV-650 от кв.70 по плана на [населено място], местн. „Ст.Д.“, заедно с намиращата се в него едноетажна жилищна сграда; прогласено е за нищожно на основание чл.42, б.“в“ от ГПК саморъчното завещание от 15.11.1997г., с което М. А. И. е завещала процесния имот на ответниците и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК издаденият въз основа на него нотариален акт №89 от 13.11.08г., т.ІV, н.д.№603/08г.; отхвърлен е насрещният иск на ответниците по чл.108 от ЗС за собственост на същия имот, основан на права от саморъчното завещание.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е бил собственост на М. А. И., починала на 08.04.1998г. Прието е, че от 1997г. ищецът е установил владение върху него и го владял спокойно и явно до завеждане на исковата молба на 03.11.2008г. С това се е осъществил фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на имота по давност. Но дори да се приеме, че ищецът е завладял имота след смъртта на М. И. през 1998г., то пак до предявяване на иска са изтекли изискуемите 10г. давностно владение. Прието е, че ищецът има правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожност на саморъчното завещание на М. И., тъй като заявява собственически претенции върху нейния имот. Този иск е основателен, тъй като завещанието съдържа елемент на възмездност – то е направено „в знак на благодарност за всички грижи, които е полагала и ще полага за мен”. Затова ответниците не могат да черпят права от това завещание и не се легитимират за собственици на процесния имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В нея се съдържат оплаквания за неправилност на решението във всичките му части. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК обаче се поставят въпроси, свързани единствено с инцидентния установителен иск и обусловения насрещен иск по чл.108 от ЗС – дали изразената в завещанието воля следва да се квалифицира като благодарност или като условие на завещанието, както и дали при допускане на касационно обжалване по обуславящия иск следва да се допусне обжалване и по обусловения. По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС – решение №373 от 17.10.08г. по гр.д.№2272/07г. на І ГО и решение №430 от 21.06.04г. по гр.д.№84/04г. на І ГО, а по втория било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът в производството Е. Д. И. оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът как следва да се квалифицира уговорката за благодарност в едно завещание и по-конкретно – кога тя е благодарствен мотив и кога с нея се вменява задължение на надарения, е определящ за правилното разрешаване на спора по инцидентния установителен иск. По този въпрос обаче въззивното решение не влиза в противоречие с посочените от жалбоподателите решения на ВКС. В решение №430 от 21.06.04г. по гр.д.№84/04г. на І ГО се приема, че завещанието не е опорочено, ако е направено поради вече положени спрямо завещателя грижи. Напротив, нищожност е налице, ако се вменява задължение за полагане на грижи за завещателя в бъдеще време. В настоящия случай в завещанието на М. И. се съдържа именно такъв текст – че завещанието се прави не само заради всички грижи, които са вече положени за завещателката, но и за тези, „които ще полага за мен” – т.е. за бъдещи грижи. Като е квалифицирал тази уговорка като вменяване на задължение, а не като благодарствен мотив, въззивният съд е действал в пълно съответствие с посоченото решение на ВКС. В решение №373 от 17.10.08г. по гр.д.№2272/07г. на ВКС, І ГО е прието, че когато мотивът за извършване на едно завещание, изразен категорично под формата на „условие”, не е да се надари лицето – бенефициер, а да му се вмени едно задължение за издръжка, то завещанието е нищожно. Тук отново се прави разграничение между благодарствен мотив и вменяване на задължение. Няма противоречие между това решение на ВКС и обжалваното решение на въззивния съд, тъй като, макар и с различни формулировки, завещанията и по двете дела съдържат вменяване на задължение и това в двата случая е обусловило извод за тяхната нищожност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по насрещния иск по чл.108 от ЗС. Поставеният от жалбоподателя въпрос, свързан с допускане на касационно обжалване по обусловения иск, съдържа в себе си предпоставката да е допуснато касационно обжалване по обуславящия иск. Тази предпоставка в случая не е налице. Освен това – обуславящ спрямо иска по чл.108 от ЗС в случая е не само инцидентният установителен иск по чл.42, б.“в“ от ЗН, но и първоначалният иск по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като, ако ищецът по този иск е придобил собствеността на процесния имот по давност, без значение е дали ответниците черпят права от саморъчното завещание на М. И. или не. След като жалбоподателите не са поставили въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК във връзка с обуславящия първоначален иск по чл.124, ал.1 от ГПК, по този иск не може да се допусне касационно обжалване и това обуславя невъзможността за допускане на касационно обжалване и по обусловения насрещен иск по чл.108 от ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.11.10г. по гр.д.№7824/10г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: