ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1064
София, 17.09.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1642 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л.А. като процесуален представител на П. г. по т. и о. „Д.Ж.” С. срещу въззивното решение на СГС от 12.ХІІ.2012г. по в.гр.д. № 11889/2012г.
Ответникът по касационната жалба Е. П. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ст.Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 14.V.2012г. по гр.д. № 38600/2011г., с което са уважени предявените от Е. П.Б. срещу П. г. по т. и о. „Д.Ж.” С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор” на ответното училище със заповед № 248/17.VІІІ.2011г. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконно. Като неоснователни са оценени доводите на ответника във въззивната му жалба за необсъждане на доказателствата, установяващи липса на качества у ищеца, описани в заповедта. Прието е, че основанието по чл.325 ал.1 т.5 КТ е налице при недостатъчни професионални знания, умения и навици поради липса на опит, природни дадености, както и на други морално-етични съображения, водещи до невъзможност за изпълнение на трудовите задължения; това състояние на работника/служителя трябва да съществува трайно и обективно, без да се дължи на виновно поведение; когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника/служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, е налице нарушение на трудовата дисциплина, което може да бъде системно, но и проявено чрез единични действия/бездействия; подобно поведение се санкционира по правилата за дисциплинарна отговорност. В случая само от мотивировката на заповедта е видно, че липсата на качества се извлича не от системно поведение на ищеца, а от негови епизодични прояви, и не от обективно непритежаване на някои професионални качества, а от неизпълнение на трудови задължения по длъжностна характеристика и нормативни актове; такъв характер имат: непредлагане на педагогическия съвет да приеме стратегия за развитие на училището, допускане съветът да налага наказания без присъствие на съответния ученик, преместване на двама ученици от друго училище и с друг профил преди завършване на съответния клас, неосъществен контрол спрямо класните ръководители във връзка с големия брой отсъствия на ученици, допускане наематели да ползват площи, по-големи от наетите; допълнителен аргумент са издадените от М. две заповеди от 22.ІІ.2010г. и от 20.Х.2010г. за наложени на ищеца дисциплинарни наказания за деяния, напълно идентични по вид и период с описаните в уволнителния акт, предмет на настоящото дело – първата заповед /във връзка с допускане наематели да ползват площи, по-големи от наетите/ е влязла в сила и следва да се зачете, втората заповед е отменена с влязло в сила решение и не следва да се обсъжда. Само с оглед мотивите на заповедта е достатъчно да се приеме неправилно прекратяване на трудовото правоотношение за обективно и трайно несправяне с работата, въпреки изложените мотиви, налагащи извод за виновно поведение, което обуславя дисциплинарна отговорност, а не основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ; с оглед на това доколко изложеното в заповедта се подкрепя от доказателствата, не рефлектира върху изхода на спора, чийто предмет е очертан от заповедта; не се установява обективна и системна липса на качества, които да са описани в заповедта.
В изложението на П. г. по т. и о. „Д.Ж.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. необходимо ли е установяване на системно поведение на ищеца за доказване на липса на качества или липсата на качества може да се мотивира с конкретни действия/бездействия поради незнание или неумение; прояви на липса на качества епизодично, но достатъчно на брой могат ли да мотивират трайно и обективно липса на качества и може ли да се измери всяко от тях – в противоречие с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 804/2011г.; 2. отделните прояви на неизпълнение на задълженията от ищеца, описани в заповедта и посочени в решението /изброяват се/ могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно отсъствие на качества у ищеца – в противоречие с определение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1739/2010г., постановено по реда на чл.288 ГПК; 3. неизпълнението на трудовите задължения по длъжностна характеристика и нормативни актове изключват ли липсата на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата – в противоречие с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1611/2009г. и с решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 295/2009г.; 4. изводите на въззивния съд, че „виновното неизпълнение на трудовите задължения обуславя дисциплинарна отговорност, а не безвиновно прекратяване на трудовия договор, в т.ч. по чл.328 ал.1 т.5 КТ”, и че „това доколко изложеното в заповедта се подкрепя от доказателствата, не рефлектира върху изхода на спора, чийто предмет е очертан от заповедта за уволнение”, били направени в противоречие с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 531/2010г. Сочи се и че тези въпроси мотивират и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по материалноправния въпрос под № 2 в изложението на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като той е обусловил решаващият извод на въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, № 8303/12.ХІІ.2012г. по гр.д. № 11889/2012г.
УКАЗВА на П. г. по т. и о. „Д.Ж.” С. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 98.80лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната му жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: