3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
гр. София, 26.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 ноември, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №824 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на А. Г. Г. срещу определение №154/22.06.2012 г. по т.д. 462/2012 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение№246 от 14.02.2012 г. на П., ГК, по в.гр.д. №3201/2011 и определение № 197/20.09.2012 г. по същото дело, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника по жалбата разноските в размер на 1000 лева-адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева.
Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Цената на иска, посочена в самата искова молба от страна на ищеца е Й.”Е.-с. К. К. : 6 953,76 лева- на основание връщане на платената сума по неизпълнен договор за покупко-продажба на малини, сключен между ищеца и ответницата-частен жалбоподател. Ето защо с оглед цитираната процесуална разпоредба и предвид тези на чл. 365 т.1 от ГПК във връзка с чл. 287 ТЗ във връзка с чл. 286 ал.1 от ТЗ, предметът на спора е търговски. Обстоятелството, че същият не е разгледан по реда на глава 32 ГПК не променя търговския характер на спора, който следва от цитираните законови разпоредби. От изложеното следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди.
Относно частната жалба в частта срещу определение № 197/20.09.2012 г. по същото дело, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника по жалбата разноските в размер на 1000 лева-адвокатско възнаграждение същата е също неоснователна. Това произнасяне е обвързано от резултата на предходното и следва от разпоредбите на чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК във връзка с чл.81 ГПК. Конкретният размер на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба е съобразено с чл.78 ал.5 ГПК и пар.2 ДР и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г..за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №154/22.06.2012 г. по т.д. 462/2012 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение№246 от 14.02.2012 г. на П., ГК, по в.гр.д. №3201/2011 и определение № 197/20.09.2012 г. постановено по реда на чл.248 ГПК по същото дело
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.