3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание 25.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 649/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Ч. И. от [населено място] против определението на Софийски апелативен съд от 18.04.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 541/2010 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ за присъждане на направените във въззивното производство по делото деловодни разноски за държавна такса, възлизащи на сумата 815.50 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на частната жалба и алтернативно по нейната основателност.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалвания акт състав на Софийски апелативен съд за първи път се е произнесъл по основателността на заявеното от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ искане за изменение на постановеното във въззивното производство по гр.д.№ 541/2010 год. решение, в частта му относно деловодните разноски, като е отхвърлил същото.
Следователно на осн. чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК определението, предмет на настоящата частна жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, в каквато насока са неоснователните доводи на ответната по частната жалба страна, с които е обоснована недопустимостта и.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да отрече основателността на претендираните от ищеца деловодни разноски в размер на сумата 815.50 лв., представляваща заплатената от И. Ч. И., в качеството му на въззивник по гр.д.№ 541/2010 год. държавна такса за въззивното производство Софийският апелативен съд е счел, че в случая не са налице предпоставките на чл.64, ал.1 ГПК / отм./.
Изложени са съображения, че доколкото предявеният от ищеца, настоящ частен жалбоподател, иск по чл.134, ал.1 ЗЗД не само не е уважен, а поради нередовност на исковата молба се е стигнало до обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото на СГС за ново разглеждане, то липсва основание за присъждане на заплатените от ищеца такси и разноски за въззивното производство.
Определението е правилно.
Законосъобразно е разбирането на решаващия съд, че по силата на процесуалното правило на чл.64, ал.1 ГПК/ отм./ на ищеца, съответно на жалбоподателя се дължи присъждане на деловодните разноски, съразмерно на уважената част от иска, респ. жалбата.
Следователно обстоятелството, че първоинстанционното решение на СГС е било обезсилено, поради нередовност на подадената от настоящия частен жалбоподател, като ищец искова молба, изключва основателността на искането за възлагане деловодните разноски за въззивното производство в тежест на ответника по спора и като е съобразил горното, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
С обезсилване решението на СГС е възобновена първоначалната висящност на спора между страните, поради което доводите на частния жалбоподател за постановено в негова полза въззивно решение и произтичащ от същото благоприятен за него правен резултат са правно несъстоятелни.
Отделен в тази вр. е въпросът, че отговорността за направените от страните деловодни разноски, вкл. във въззивното производство по гр. д. № 541/2010 год. подлежи на преценка при постановяване не решение по съществото на спора.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.278 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд от 18. 04.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 541/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: