О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
София, 11.08.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 186 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от У. БКС п. Община Н., Б. област, представлявано от И. Т. И. , приподписана от юриск. Радев, против решение № І* от 23.10.2008 г., постановено по гр.д. № 460 по описа за 2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 67 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 429/2008 г. на Н. районен съд, с което са уважени предявените от К. А. Л. от гр. Н., Б. област, срещу У. БКС п. Община Н., искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и прилага решение № 885 от 21.05.2004 г., постановено по гр.д. № 1798/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, за което счита, че има доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване. Изведен е материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, а именно несъответствието на посоченото правно основание за уволнение с фактическото основание, изложено в заповедта за уволнение, прави ли последната незаконосъобразна.
Ответницата по касационната жалба К. А. Л., чрез пълномощника си адв. П от АК- Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд – уважени неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копие от решение на ВКС.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос за законосъобразността или не на заповед за уволнение п. наличието на несъответствие между фактическото изложено основание за прекратяване на трудовото правоотношение и нормативно посоченото такова, е от значение за решаване на трудовия спор с предмет – искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Във въззивното решение съдът е приел, че посоченото от работодателя правно основание за издаване на уволнителната заповед е чл. 328, ал.1, т. 11 КТ, не кореспондира с изложените в същата заповед фактически твърдения за прекратяване на трудовото правоотношение – структурни промени в предприятието и отпусната пенсия за ИВС. Действително изводът на въззивния съд, изложен във съобразителната част на решението, е, че това несъответствие обуславя порочността на уволнителната заповед, но доколкото събраните доказателства не подкрепят нито правната норма, посочена в уволнителната заповед, нито наведените в нея фактически твърдения, обосноваващи прекратяване на трудовото правоотношение заповедта се явява незаконосъобразна. Следователно, за да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, Бургаският окръжен съд е приел, че работодателят не е доказал наличието на основания за прекратяване на трудовия договор, нито по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, нито по посочените фактически такива. Разрешаването на този въпрос би бил в противоречие с приетото от ВКС в представеното от жалбоподателя решение на ВКС № 885 от 21.05.2004 г., постановено по гр.д. № 1798/2002 г. на ІІІ г.о., че несъответствие между правна норма и фактически твърдения, посочени в уволнителната заповед, не я прави незаконосъобразна, ако са налице кореспондиращи на фактическите твърдения основания за прекратяване на трудовото правоотношение, п. положение, че въззивният съд е приел именно това несъответствие като необходимо и достатъчно основание за отмяна на обжалваната заповед. Обратното, изводът на съда в обжалваното решение е за недоказаност от страна на работодателя на неговите твърдения за наличието на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, което съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК/отм./ е в негова тежест.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 23.10.2008 г., постановено по гр.д. № 460/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: