О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
гр. София 23.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 844 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Държавата, представлявана от М. н. р. р. и б. [населено място], чрез О. у. н. О. С. З. против решение № 145/22.03.2011 г. по гр.дело № 489/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39/18.02.2010 г. по гр. дело № 619/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че [фирма] в несъстоятелност, [населено място] е собственик на – М., находящ се в м.”Д. м.” с площ от 19 320 кв.м., представляващ имот № * по сборния генплан на [фирма], а по картата на възстановената собственост на имотите – имот № * с площ 4.772 дка, – Утаител, имот № * с площ от 1.019 дка, находящ се в землището на [населено място], [община] и П. з. з. г. с площ от 10 290 кв.м. представляващ имот № * по сборния генплан на [фирма] – в несъстоятелност, а по картата на възстановената собственост на имот № * с площ от 8.668 дка, находящ се в землището на [населено място], община Ст. З..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. за наличието на правен интерес от предявения положителен установителен иск, обуславящ допустимостта на иска, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като правният интерес за ищеца не се извежда от приложеното писмо изх. № 1659/13.10.2008 г.на Началника на ОСЗ гр. Ст.З., в което като собственик на процесните имоти е посочена Д. и не могат да се издадат скици за имотите, съответно се препятства снабдяване с данъчни оценки, че при погрешно посочване на собственика на имота по КВС редът за защита на ищеца е предвиден в ЗКИР и Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, че общият исков ред е недопустим, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 145/18.11.2008 г. по гр.дело № 3211/2008 г. на ВКС V г.о., .2. че правният интерес от търсената с предявения положителен установителен иск защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, която следва да е налице към момента на предявяването му, че за да е налице правен интерес следва да е оспорено претендираното от ищеца право, за което пред първата инстанция не са представени доказателства, а са изложени само твърдения, че за наличието на правен интерес съдът следи служебно и при констатиране на неговата липса следва да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, решаван противоречиво от съдилищата – определение № 13284/27.12.2010 г. по гр.дело № 4568/2010 г. на Пловдивския районен съд, определение № 1034/18.11.2010 г. по гр.дело № 1148/2010 г. на Свищовския районен съд.
Ответникът по жалбата [фирма] в несъстоятелност гр.Ст.З., чрез адв.К. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел за основателен предявения положителен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за недвижимите имоти М., находящ се в м.”Д. м.” с площ от 19 320 кв.м., представляващ имот № *по сборния генплан на [фирма] – в несъстоятелност, а по картата на възстановената собственост на земеделски имоти – имот № * с площ 4.772 дка, – Утаител, имот № * с площ от 1.019 дка – Утаител, находящ се в землището на [населено място], [община] и П. з. з. г. с площ от 10 290 кв.м. представляващ имот № * по сборния генплан на [фирма] – в несъстоятелност, а по картата на възстановената собственост на имот № *с площ от 8.668 дка. – Ведомствен път, намиращ се в землището на [населено място], общ. С. З..
Съдът е приел, че предявения положителен установителен иск е допустим, поради наличие на правен интерес от предявяването му.
Прието е, че съобразно акт за държавна собственост № */25.10.95 г. е актувана като държавна собственост земя с площ от 1419612 кв.м. Възоснова на заключение на СТЕ е прието, че процесните имоти „М.” и „П.з. з. г.” са включени в общата площ, отразена в посочения А.. Прието е, че двата имота са нанесени в скицата-извлечение от Сборния генплан, одобрен с протоколно решение № 2/27.04.94 г. на Гл.а. на О. Ст. З..
Въззивният съд е приел съобразно чл.17а ЗППДОП/отм./, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Според съда в случая е осъществен фактическия състав на посочената правна норма. При преобразуването процесните имоти са включени в баланса на земите на [фирма] гр.Ст.З.. Прието е, че на това основание имотите са собственост на дружеството.
С оглед на тези съображения съдът е приел искът за основателен.
По правните въпроси:
От поставените въпроси в п.1-ви и 2-ри на изложението съдът уточнява и квалифицира правния въпрос за наличието на правен интерес при предявен положителен установителен иск за недвижим имот, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска. Правният въпрос според жалбоподателя е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в т.2-ра основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК или на ТК, на общото събрание на гражданската и търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В т.3-та от същото тълкувателно решение е прието, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
В настоящият случай не е налице нито едно от посочените основания. Жалбоподателят не се е позовал на задължителна практика на ВКС. Освен това в изложението са цитирани, съответно приложени определения на Свищовски районен съд, на Пловдивски районен съд, без отбелязване за влизането им в сила. Цитирано е и определение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК. Посочените определения на състави на районния съд, които не са влезли в сила и определението, постановено от състав на ВКС по реда на чл.288 ГПК са извън обхвата на понятието практика на съдилищата, съобразно тълкуването, дадено в т.3-та от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставения правен въпрос, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 145/22.03.2011 г. по гр.дело № 489/2011 г. на Пловдивския апелативен съд по подадена касационна жалба вх. № 2870/10.05.2011 г. от ответника Д., п. о. М. н. р. р. и б. [населено място], чрез О. у. н. О. С. З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: