3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
София, 15.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2208 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Софийска градска прокуратура срещу решение № 1307 от 27.02.17г.по в.гр.дело № 14472/16г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 18.07.16г.по гр.дело № 37446/13г.на Софийския районен съд,34 състав в частта,с която е отхвърлен искът на З. П. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв до 5 000 лв и в отменената част е постановено друго,с което е увеличена с още 4 000 лв присъдената сума,която П. на РБ да му заплати, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство,приключило с оправдателна присъда.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:1. Допустимо ли е повторно предявяване на иск по чл.2 т.3 ЗОДОВ срещу друг процесуален субституент на държавата,ако първият иск срещу Държавата е бил уважен и ищецът е бил обезщетен с влязло в сила решение за същите вреди; 2.При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност по чл.2 ЗОДОВ,задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства,които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; 3.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда,жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата З. М. счита,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение е съобразено,че предприетото наказателно преследване е продължило около 5 години,което се отразило неблагоприятно върху личността на ищеца и неговото психическо състояние и поведение,като същевременно е отчетено,че му е наложена най-леката мярка”подписка”.С оглед на обществено-икономическите критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв.След приспадане на сумата 2 500 лв ,присъдена като обезщетение за идентични вреди,но в тежест на Министерството на вътрешните работи с влязло в сила решение от 19.01.15г.по гр.дело № 30743/13г.на СРС,28 състав,съдът е приел,че искът е основателен за 5 000 лв.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по първия въпрос,на който е отговорено с определение № 115 от 13.02.15г.по ч.гр.дело № 4466/14г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Останалите въпроси се отнасят до критериите,по които се определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост. Настоящият съдебен състав приема,че въпросът за справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД,е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,приложена към касационната жалба – р. № 832 от 10.12.10г.по гр.д.№ 593/10г.на ІV г.о.; р.476 от 27.01.16г.по гр.д.№ 3281/15г.на ІV г.о.; р.458 по гр.д.№ 3484/15г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1307 от 27.02.17г., постановено по в. гр.дело № 14472/16г.на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.