3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
ГР. С., 20.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3881/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Надежда Т. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №71/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Ю. Ю. срещу касаторката иск по чл.59, ал.9 СК, като са изменени първоначално постановените мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните И. Ю. / род. през 2000 г./, с предоставянето им на бащата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК, в всичките й хипотези. Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/74 г., според което отделното живеене на децата / в случая те са две, като за второто – момиче, предоставянето на родителските права за упражняване от майката остава непроменено/ е допустимо, само когато важни причини налагат това. Съдът решава въпроса за местоживеенето на децата, като се ръководи от интереса им. Според касаторката при бащата няма жилищни условия за отглеждане на детето – момче. В противоречие със СК и практиката по прилагането му съдът не е изпълнил задължението да изслуша лично родителите. Също в противоречие с цитираната практика на ВКС не е отчетено обстоятелството, че бащата е задържал детето – момче при себе си продължително, в неизпълнение на постановените първоначално мерки за упражняване на родителските права и не може да черпи права от това свое незаконно поведение. Освен това на практика грижите за детето се полагат не лично от бащата, а от неговите родители. В противоречие със закона и практиката на ВКС не е назначено вещо лице – психолог при изслушване на децата. Поставените в изложението въпроси във връзка с прилагането на ЗЗДН и за наличието на процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение са извън обхвата на това производство и затова ВКС не ги разглежда по реда на чл.288 ГПК / ТР №1/19.02.10 г./.
В. съд е приел, че след предоставяне на родителските права за упражняване от майката през 2008 г., въз основа на заповед за незабавна защита от м.май 2009 г., с която е определено временно местоживеене на децата при бащата, той ги е взел при себе си. След приключване на производство по предходно дело, с отхвърляне на иска на бащата по чл.59, ал.9 СК, майката е успяла да върне при себе си само момичето – род. през 2002 г. Момчето продължава да се отглежда при бащата, а майката не е осъществявала контакти с него. Детето страда от вродени анамалии на сърцето и е с 80 процентна инвалидност, с чужда помощ. Бащата и неговите родители изпълняват стриктно необходимите за детето медицински мерки, като дете със специални образователни потребности то учи в местното СОУ, с индивидуална програма на обучение. Основно грижа за него полагат родителите на бащата, то е силно привързано към тях, чувства се обичано и приласкано, за него това е обичайната среда на живот, при задоволителни битови условия. Посочените факти, според ОС, дават основание да се приеме, че са налице важни причини, по см. на ППВС №1/74 г., за разделяне на децата, като отглеждането на момчето от бащата е в негов интерес – то страда от сериозно заболяване и не следва да бъде подлагано на стреса от промяна в местоживеенето и домашната му среда. От друга страна има специфични здравни и образователни потребности, които са задоволени по сегашното му местоживеене и са му ежедневно необходими специални грижи, които се полагат за него понастоящем.
Така приетото от въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС: разделянето на децата е обосновано убедително с конкретните обстоятелства по делото и с преценка на интереса им. Родителите и децата са изслушани лично по делото, в присъствието на социалните работници – чл.59, ал.6 СК, вр. с чл.15 от ЗЗДт. Бащата е задържал детето – момче след отпадане на действието на защитната заповед, за периода от 20.10.11 г. до 30.08.12 г., а след тази дата детето е останало при него по силата на допуснато обезпечение на иска му за изменение на мерките за упражняване на родителските права по чл.59, ал.9 СК. Задържането на детето в нарушение на постановените мерки за упражняване на родителските права за посочения по –горе първи период е укоримо поведение, но следва да се обсъжда наред с всички други обстоятелства на случая. Според ППВС №1/74 г., т.ІІ от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства сочат, че констатираното укоримо поведение няма определящо значение/ то е определено като формално, с оглед състоянието и потребностите на детето, и в постановление на РП Р. от 15.04.13 г., на л.48 от делото/ . В интерес на момчето е да остане да живее при бащата, който следва да упражнява родителските права за него.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №71/2014 г. от 28.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: