3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 650/10 г.на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1065
гр. София, 25.11. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 650 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. П., З. С. П. и Ц. С. С. срещу решение от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1321/09 г. на Софийски градски съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация “М.” Е. гр. София оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 17.07.2008 г., поправено с решение от 24.11.2008 г., по гр. д. № 5422/07 г. на Софийски районен съд и е прекратил производството по делото.
За да прекрати производството въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от търсената защита с отрицателен установителен иск. С решение от 16.11.2006 г. на ОСЗ им била възстановена собствеността на неурегулиран поземлен имот с площ 3140 кв. м., имот № 11129 по картата на възстановената собственост в кв. Г. м. “Герено”. По тяхна молба имотът бил нанесен в КП като имот пл. № 1424. Ответникът обжалвал заповедта и с решение на административния съд тя била отменена, тъй като бил налице спор за материално право по чл. 53 ал. 2 ЗКИР. Според съда, ищците трябвало да защитят правата си с положителен, а не чрез отрицателен установителен иск.
Преди всичко следва да се посочи, че правният интерес във всеки един случай е конкретен, затова следва да се преценява от съда с оглед записаното в исковата молба и на доказателствата събрани по делото. Уточнение Искът по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 124 ГПК, е установителен иск за собственост към настоящ момент, когато искът по чл. 53 ал. 2 ЗКИР е установителен иск за право на собственост към минал момент.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос дали ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост тогава, когато между страните е налице спор за материално право по чл. 53 ал. 2 ЗКИР. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази хипотеза на допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивния акт с тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателните решения на ОСГК на ВС постановени при условията на чл. 86 ал. 2 З. /отм./, с тълкувателните решения на ОСГТК, с решения на ОСКГ и ОСТК на ВКС, или с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице соченото основание за допустимост.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика, а и тя няма отношение към формулирания процесуалноправен въпрос. С решение № 2428 от 13.12.1955 г. по гр. д. № 7395/55 г. на ВС IV ГО е прието, че този който владее недвижим имот има интерес и може да предяви отрицателен установителен иск против този, който застрашава това му право и претендира, че той има право на собственост върху същия имот. В Решения № 19 от 19.02.2001 г. по гр. д. № 526/00 г. на ВКС ІІ ГО и № 1046 от 13.07.2004 г. на ВКС по гр. д. 372/03 г. IV ГО се разглежда правното положение на ищеца и ответника по отрицателен установителен иск и средствата им за защита в процеса. Според определение от 28.11.2002 г. по гр. д. № 3844/02 г. на СГС ищецът сам преценява наличието, респ. липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на пресъдено нещо. Съдът не може да откаже да приеме за разглеждане иска, твърдейки наличие на правен интерес от постановяване на по-широк кръг обстоятелства от заявените в исковата молба. Въззивното решение не е в противоречие и с определение № 123 от 04.05.2006 г. по ч. т. д. № 129/06 г. на ВКС, според което иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води друг иск за постановяване на друго решение за постигане на този резултат. Що се отнася до приетото в решение № 363 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 1110/08 г. на ВКС IV ГО, то е в потвърждение на приетото от въззивния съд. Хипотезата разгледана в това решение е аналогична на процесния спор – ищцата е посочила, че процесния имот е възстановен с решение на ПК, но не е попълнен в кадастралната основа поради отказа на ответника да подпише констативния акт. Съдът е приел, че като се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост, какъвто ищцата няма правен интерес да предяви, вместо по иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, въззивният съд е постановил недопустимо решение.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторите да обосноват тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулирания съществен за спора въпрос не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие за приложение на цитираната правна норма.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1321/09 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: