3
Ч.т.д.№764/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
гр. София, 26.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №764 по описа за 2011. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на Стана Н. Иванова от [населено място] бряг срещу определение №23 от 30.01.2012г. по т. дело №23/2012г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 6-VІІ от 13.02.2008 г. по гр.д. №2217/2006 на РС-Плевен, с което е отхвърлен иск на молителката и още двама ищци за сумата от 363 лева- обезщетение за имуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303 ал.1, т.1 ГПК не е подадена в тримесечния срок, който за новооткритите факти и доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни при решаването му започва да тече от деня, в който на молителя е станал известен фактът или този, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство- чл.305 ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения , както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. породило своите последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС. Освен това, именно с оглед принципната стабилност на съдебното решение след изчерпване на инстанционните способи за защита срещу него е предвиден и срок за атакуването му посредством извънредния способ на отмяната по чл.303 от ГПК.
В настоящия случай подадената молба за отмяна е с вх. № 13.12.2011 г. като решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 10.07.2008 г.. Писменото доказателство е протокол от 12.09.2011 г. на ОС на кооперация „Изгрев –М”Червен бряг. Следователно няма как да се приеме, че тримесечният срок по чл. 305 ал.1, т.1 ГПК тече от датата на съставяне, респективно на снабдяването с този документ, тъй като последният няма характеристиката на такъв по чл.303 ал.1, т.1 ГПК , доколкото е създаден три години след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска и не е обхванат от силата на пресъдено нещо като последица на това съдебно решение.
Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №23 от 30.01.2012г. по т. дело №23/2012г. на ВКС, ТК, 1-во отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.