О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
София, 11.08. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седми август, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 710 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. и К. П. Т., подадена от пълномощника им адв. Д. Б. срещу въззивно решение № 321 от 5.12.2008 год. по гр.д. № 523/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 6.06.2006 г. по гр.д. № 20721/2003 г., с което е обявен за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД договор от 27.01.2000 г., сключен между Н. Р. М. и М. К. Т. и за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Н. Р. М. договор за покупко-продажба на недвижим имот, по Н. А. № 95 /2001 г., с който М. К. Т. е продала на К. П. Т. апартамент № 1* бл. 44, вх. Ж, ет.ІV, ж.к. “Д”, гр. С., заедно с мазе № 9 и съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж.
Ответникът по касационната жалба Н. Р. М. в писмения отговор изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен и материалноправен въпрос, относими към допустимостта и основателността на иска по чл.135 ЗЗД.
С обжалваното решение на Софийски градски съд е оставено в сила решението на районния съд, с което предявените от Н. Р. М. срещу М. К. Т. искове за прогласяване нищожност на договор от 27.01.2000 г. на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД и срещу М. К. Т. и К. П. Т. за обяваване за недействителен на основание чл.135 ЗЗД спрямо него договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 95/2001 г. са уважени. Прието е, че договора от 27.01.2000 г., в който е отразено, че М. Т. е предала на Н. М. сумата 7800 щ.д.-дължима по договор за заем от 27.12.1999 г. е нищожен, тъй като подписът под “кредитор –заемодател” не е положен от Н. М. По иска с правно основание чл.135 ЗЗД е прието, че Н. М. има качеството на кредитор спрямо прехвърлителя по този договор- М. Т. на вземане, поради което извършеното разпореждане с недвижим имот от страна на длъжника в полза на нейния син К. Т. – покупко-продажба по нот.акт № 95/2001 г., е увреждаща сделка и в отношенията между страните същата следва да се прогласи за относително недействителна, на основание чл. 135 ЗЗД. Качеството на кредитор на ищеца е установено с договор от 27.12.1999 г., обективиран в нот.акт № 69/1999 г. с който Н. М. е предоставил на М. Т. в заем сумата 7800 щ.д., за която предвид отсъствието на действителен договор от 27.01.2000 г. и на други доказателства установяващи връщането на сумата 15 210 лв., представляваща левовата равностойност на 7800 щ.д. е извел извод, че не върната на заемодателя Н. М.
В изложение за допускане на касационно обжалване са поставени въпроси касаещи съществото на спора, но въпросът който би могъл да се изведе и който за първи път се поставя пред касационната инстанция е: може ли да бъде предмет на иска по чл.135 ЗЗД недвижим имот, представляващ единствено жилище на прехвърлителката по договора за покупко-продажба, поради несеквестируемост на обекта, предмет на сделката по смисъла на чл. 339, б.“в“ от ГПК /отм./. Трайната съдебна практика на Върховния касационен съд приема, че с разпореждането, което длъжникът е извършил с една несеквестируема вещ, отпадат облагите на несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Като прехвърля несеквестируемата вещ длъжникът разкрива, че не се нуждае от нея. Следва да се отбележи и, че в конкретния случай този въпрос не подлежи на проверка от касационната инстанция, тъй като не е бил поставян на разглеждане пред съдилищата решаващи спора по същество. Изложението по съдържанието си съдържа оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, по които оплаквания ВКС дължи произнасяне ако допусне до касационно обжалване въззивното решение, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 321 от 5.12.2008 год. по гр.д. № 523/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на М. К. Т. и К. П. Т., подадена от пълномощника им адв. Д. Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :