2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
София, 14.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 467/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
И. Т. И. от[населено място] е подал касационна жалба срещу въззивно решение на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 552/2009 г. и приложил изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Прокуратура на Р България не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на жалбоподателя срещу Прокуратурата за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, предявен на основание чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Заявено е в исковата молба, че срещу него е било образувано наказателно производство по сл. д. № 38/2003 г. на О. С. З. с обвинение за извършени от него престъпления по чл. 209, ал. 1 и чл. 293, ал. 1 НК и му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” от 24. 3. 2003 г.. Посочено е, че на 30. 5. 2003 г. е освободен от затвора, след постановление на В. касационна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по посочените обвинения и продължаването му за престъпление по чл. 252 НК. Претендираната сума е за влошеното физическо и психическо здраве на ищеца в резултат на прекараните в затвора 68 дни. Искът е отхвърлен от Старозагорският районен съд с решение по гр. д. № 780/2008 г., което е потвърдено от Старозагорският окръжен съд с въззивно решение от 21. 12. 2009 г. по гр. д. № 552/2009 год.. Въззивният съд е приел, че няма основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата тъй-като наказателното производство срещу ищеца не е прекратено и защото мярката за неотклонение се взема с акт на съда по искане на прокурора.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е мотивирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с т. 11 на Тълкувателно решение № 3/22. 4. 2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Доводите са несъстоятелни, тъй-като не е налице произнасяне от въззивния съд по въпроса, разрешен в т. 11 на ТР 3/2005 г.. С това решение е прието, че се дължи обезщетение за вреди и при частично оправдаване по някои от обвиненията. Тази хипотеза не е налице по настоящото дело, тъй-като наказателното производство срещу И. не е прекратено, а с постановление на В. касационна прокуратура от 20. 5. 2003 г. е изменено първоначалното прокурорско постановление относно вида на престъпленията и е разпоредено да се счита, че предварителното производство е образувано за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.
Необосновано е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 НК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложението фактически се изчерпва с преповтаряне на законовия текст, без да се конкретизира правния въпрос, чието разрешение касае закона и развитието на правото. В този смисъл искането за допускане на касация не съответства на т. 1 от тълкувателно решение № 1/2009 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 21. 12. 2009 г. по гр. д. № 552/2009 г. по жалбата на И. И. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: