4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1068
С., 20.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3070/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Н. чрез пълномощник адв. Д. М. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 599 от 19.12.2013 г. по в. гр. дело № 991/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 133 от 04.10.2013г. по гр. дело № 46/2013г. на Панагюрски районен съд, с което е прието за установено, че между И. И. Царски и К. Н. Н. съществува облигационно отношение, по силата на което К. Н. Н. дължи на И. И. Царски връщане на дадена в заем сума в размер на 15 500 лв., ведно със законна лихва считано от 04.01.2013г. датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане, както и че дължи връщане на дадена в заем сума в размер на 20 000 лв., ведно със законна лихва считано от 04.01.2013г. датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси относно това, за кои обстоятелства са допустими свидетелски показания – за наличието на твърдяно договорно отношение или за смисъла на отделните договорености, когато не се спори относно възникването на правоотношението, както и допустими ли са свидетелски показания за установяване на предаването на парична сума, като елемент от фактическия състав на договора, ако той е на стойност над 5000 лв. с оглед ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК; води ли изписването на допълнителен текст в документа до неисниностт и следва ли допълнително изписания текст да се тълкува като изявление направено от лицето подписало документа. Жалбоподателят представя съдебна практика – решение по гр. дело № 933/2012 г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и влязло в сила решение по гр. дело № 1765/2012 г. на Софийски градски съд с твърдение, че приетото с обжалваното решение по поставените правни въпроси влиза в противоречие с посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът И. И. Царски чрез пълномощник адв. И. В. Адвокатска колегия [населено място] оспорва наличие на основание за допускане на касационна обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси са разрешение съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, включително и тази представена от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос за допустимостта на свидетелските показания по договор за заем на стойност над предвидената в закона в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС по гр. дело № 933/2012 г., според която ограниченията изключващи свидетелските показания не са приложими, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които договорът е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. В този смисъл решения постановени по гр. дело № 856/2009г. на ВКС, четвърто г. о., по тър. дело 483/2012г. на ВКС, първо търговско отделение, по гр. дело № 167/2011г. на ВКС, четвърто г. о. – всички произнесени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че представените по делото два броя РКО от 06.01.2011г. и от 08.09.2011г. носят подписа на ответника и са автентични, след оспорване и проведено доказване, съдържат съществените елементи на договора за заем – страни, предмет, сума и доказват сключването му между страните по делото. В писмения отговор ответникът е оспорил дължимостта на посочените в двата РКО суми, оспорил е и наличие на договорни отношения с ищеца. За верността на двата части свидетелстващи документи, изходящи от ответника и съдържащи неизгодни за него факти е била допусната разширена графологична експертиза установила, че ръкописният текст по двата РКО е изпълнен изцяло от едно и също лице, което е разпитано като свидетел, но не за установяване сключването на договор за заем. С подписването на двата РКО от ответника за посочените суми с текст „дадени в заем от И. Царски” – ищец по делото, се установява и тяхното предаване, а не само основанието на което са били получени от ответника. На това сочи поведението на ответника, който е върнал половината от получената в заем сума по Р. от 06.01.2011г. Показанията на свидетелката в частта за предаване на сумите са ирелевантни, с оглед удостовереното им предаване с писмен документ. В останалата част свидетелката е установила обстоятелствата, при които са сключени договорите, с оглед на трайно установени отношения между страните, при които периодично ищецът е давал различни суми на ответника.
Забраната за разпит на свидетели в производство по иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, при липсата на писмен документ за предаване на сумата по заема е налице, ако се цели установяването на заемно правоотношение, което е над определената в закона стойност. При наличието на документ съдържащ изявления за предаване на сумата, свидетелите са допустими, както за установяване на обстоятелствата, при които е издаден документа, така и относно други обстоятелства във връзка с плащането, които не са посочени в документа.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя и въпроса – води ли изписването на допълнителен текст в документа до неисниностт и следва ли допълнително изписания текст да се тълкува като изявление направено от лицето подписало документа. Въпросът е поставен във връзка с установеното по делото чрез изслушаната разширена съдебно – графологична експертиза, че ръкописният текст, с който са попълнени двата РКО са изпълнени изцяло от разпитаната по делото свидетелка, а вариантността в почерка може да се дължи на физическо или емоционално състояние на пишещия, както и че вероятно текстът „дадени на заем от И. Царски” е изпълнен в различно време от останалия текст на РКО, респ. приетото от съда, че върху ответникът, оспорил верността на посочените документи, тежи доказателствената тежест да докаже, че същите са неверни, като отрече материалната им доказателствена сила, което чрез изслушаната експертиза не е постигнато. Експертизата говори за вероятност посоченият текст да е изписан в различно време, без да може да установи, кога във времето това е станало.
В представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1765/2012г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 785/2011г. на СРС (недопуснато до касационно обжалване) е прието за установено по несъмнен начин наличие на добавка в текста на документа, след полагането на подписа от ответницата, удостоверяващ автентичността на изразената от нея воля, каквито обстоятелства по настоящето дело не са установени. Поради това съдът е приел, че не може да се установи (или да се презумира), че между страните е постигнато съгласие за поемане на задължение по договор за заем. Посоченото решение е постановено при фактическа обстановка различна от установената по настоящето дело, поради което не би могло да се прави аналогия между правните изводи на съда по двете решения, респ. да се приеме, че поставения правен въпрос е намерил различно разрешение по двете дела.
Предвид изложеното и по втория правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба поради липса на доказателства да е направил такива в настоящето производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 599 от 19.12.2013 г. по в. гр. дело № 991/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ