О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
София, 11.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т., М. З. Г. и П. З. Р., чрез процесуалните им представители адв. Я адв. Шопова срещу въззивно решение № 72 от 9.05.2008 г., постановено по гр.д. № 960 по описа за 2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.03.2007 г. по гр.д. № 571/2005 г. на Бургаски районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Т. Д. Т., М. З. Г. и П. З. Р. срещу “БУМ” А. , гр. Б. и “Г” ЕО. гр. С., искове, с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, за изкупуване право на строеж, отстъпено върху УПИ *, кв. 123 по плана на ЦГЧІ гр. Б..
Ж. – ищци в производството по делото, поддържат, че въззивното решение е недопустимо, както и че е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което молят, то да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Към касационната жалба е приложено изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението като основания за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК,
Ответникът по касационната жалба “ ГИР-2” О. , гр. Ст. З. , в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК, като по същество я оспорва и като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, обжалваният интерес не е под 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалноправнен въпрос за приложението на чл.209, ал.1 ГПК /отм./ – ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и решения на състави на Върховния касационен съд. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като искът по чл.33, ал.2 ЗС бил родово подсъден на Бургаския окръжен съд като първа инстанция и постановено от Бургаския районен съд решение, като недопустимо следвало да бъде обезсилено. Като не е изпълнил задължението да провери валидността на обжалвания пред него първоинстанционен акт, а го е оставил в сила, вместо да го обезсили въззивният съд е постановил недопустимо решение. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по друг процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно приел за съществуващи релевантни за спора факти, без по делото да са събрани доказателства за това, като допускайки процесуално нарушение е приложил неточно материалния закон. Материалноправният въпрос по който се произнесъл съдът в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е за същността и съдържанието на правото на строеж, което довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗС.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците заедно с други физически лица, държавата и община Б. са съсобственици на УПИ –ІІ, кв.123 по плана на гр. Б.. В. този парцел ****рез 1986 г. държавата чрез ИК на ОбНС учредила право на строеж за обект Г. универсален магазин- Б. Строителството започнало на името на ОСД” Т. ” гр. Б.. П. на строеж, ведно с недовършената сграда били включени в имуществото на “БУМ” АД- Б. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 3 от 13.01.2005 г. “БУМ” А. , гр. Б. продал недовършената постройка на “Г” О. , гр. Ст. З. Ищците са предявили иска по чл.33, ал.2 ЗС вр. чл.66, ал.1 ЗС за изкупуване на вещното право на строеж и недовършената постройка. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че в конкретния казус е неприложима хипотезата на чл.66, ал.1 ЗС визираща задължение на суперфициара да предложи на собственика на земята за закупуване вече построената сграда, а не все още неосъщественото право да построи. Изложил е съображения, че неупражненото в срок право суперфициара да построи сградата има за последица връщане на суперфицията обратно в патримониума на собственика, но суперфициара , който не е осъществил строежа няма задължение да съобрази изискването на чл.33, ал.2 ЗС по отношение на собственика на терена.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК следва правният въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в обжалваното решение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решение на ОС на гражданска и търговска колегии на ВКС. Посоченият в изложението процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на въззивното решение е основание за касационно обжалване по см. на чл.281, т.2 ГПК. Този посочен от жалбоподателите порок на въззивното решение би бил предмет на разглеждане от касационната инстанция, ако се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, при една от трите хипотези, но не е основание за допускане на касационно обжалбаване. В изложението като процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото е посочено ,че съдът е приел за съществуващи релевантни за спора факти, без по делото да са събрани доказателства за това. Така поставеният от жалбоподателите въпрос касае неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на съдебния акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, т.е. относно порочността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, което не може да аргументира приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението като материалноправен въпрос, който е съществен за изхода на делото се сочи приетото от въззивния съд, че едноличния суперфициар не е осъществил строежа, поради което няма задължения спрямо притежателя на “голата собственост” върху част от терена по чл.33, ал.2 ЗС/ с която е във връзка и чл.66, ал.1 ЗС/. Поддържа се, че този извод на съда е неправилен, като се развиват доводи касаещи спора по същество, идентични с доводите в касационната жалба, с които се обосновава неправилността на въззивното решение. Твърдения, които сочат на неправилност на въззивното решение обосновават наличието на основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посочените в изложението правни въпроси не обосновават хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова основание, при кумулативност на двете предпоставки, би било налице, ако произнасянето на съда по даден въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 9.05.2008 г. по гр.д. № 960/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: