3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
гр.София, 01 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3409 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ „Л. К.” – [населено място], представлявано от директора Л. М., срещу въззивно решение №14/19.01.2015г. постановено по възз.гр.д.1014/2014г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение №548/ 27.06.2014г. по гр.д.№1088/2014г. на РС – Пазарджик, като е уважен иска на Н. А. С. с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наименувано „допълнение към касационна жалба“, не съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Бланкетно е посочено, че решението на окръжния съд е „в противоречие с практиката на ВКС” и че „по въпросния казус има противоречива съдебна практика”, но конкретен правен въпрос не е изведен.
Ответната страна по жалбата Н. С., представлявана от адв. С. А., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност жалбата и искане за присъждане на разноските по делото.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
Предмет на производството е иска на служителката за възстановяване на заеманата до незаконното й уволнение длъжност, като спорът между страните по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ е разрешен с влязло в сила решение и същите са уважени от съда. С въззивното решение е прието, че длъжността, на която следва да се възстанови С. е „Завеждащ административно-техническа служба” при ОУ „Л. К.” – [населено място], която тя е заемала до незаконното прекратяване на трудовия й договор. Посочено е, че основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ се обуславя единствено от незаконността на уволнението, като е ирелевантен фактът дали процесната длъжност съществува, или е съкратена в периода на висящия трудов спор.
Както се посочи и по-горе, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съдържанието на изложението е бланкетно, а изразите, че „решението е в противоречие с практиката на ВКС” и „по въпросния казус има противоречива съдебна практика” – очевидно не съставляват формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК / в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски, което е основателно и доказано за сумата 600 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №14 от 19.01.2015г., постановено по възз.гр.д.1014/2014г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение №548/27.06.2014г. по гр.д.№1088/2014г. на РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА ОУ „Л. К.” – [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Н. А. С. от [населено място], [улица] направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 600 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.