3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
[населено място], 1.11.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4220 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. от [населено място], подадена чрез адвокати Бинка И. и Н. И. срещу въззивно решение № 635 от 1.04.2013 г. по гр.д.№ 4127/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 29.08.2012 г. по гр.д. № 340/2011 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Р. А. Ц. и С. С. М. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 500 евро.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа че въпросите: нанася ли се вреда чрез неоснователно предявен иск, при който задължително се вписва исковата молба и това пречи ли на ответника да се разпорежда свободно със своя имот и как следва да се определи поведението на ищец, който няма качеството на кредитор и въпреки това предявява иск по чл.135 ЗЗД са обуславящи за изхода на делото, по което постановеното решение е предмет на касационно обжалване, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
В писмения отговор на касационната жалба ответниците Р. А. Ц. и С. С. М. чрез адвокат И. Й. изразяват становище, че не е налице основание за допускането й до касационен контрол, тъй като липсва формулиран въпрос от значение за изхода на делото, а поставените въпроси не са свързани с конкретния казус.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за процесуално допустима.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД въззивният съд е приел, че жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство не е доказал настъпването на вредите, противоправното поведение на ответника и причинната връзка между тях. Според съда твърдението на ищеца, че ответниците, предявявайки иск с правно основание чл.135 ЗЗД, са действали при нарушение на чл.3 ГПК, т.е. че са упражнили правото си на иск недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави не е подкрепено с никакви доказателства, а обстоятелството, че искът по чл.135 ЗЗД е отхвърлен не обосновава такъв извод. Поради това, че не е доказана злоупотреба с правото на иск от ответниците предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос. Поставените въпроси не касаят фактическия състав на чл.45 ЗЗД и в този смисъл не са обуславящи за изхода на настоящото дело. Решаващите изводи на въззивния съд за да отхвърли иска са, че по делото не е доказано злоумишлено упражняване на процесуалното право на иск от страна на ответниците, което да е насочено към увреждане интересите на жалбоподателя и да е подчинено на тази цел.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 635 от 1.04.2013 г. по гр.д.№ 4127/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: