О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София 14.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 623 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 1776 от 3.11.09г.по гр.дело № 1243/09г.на Пловдивския окръжен съд частично е отменено решение № 201 от 17.11.06г.по гр.дело № 2358/05г.на Пловдивския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е признато за установено на основание чл.21 ал.2 СК по отношение на Р. А. Щ. Н. Х. Х. е изключителен собственик на 16 660/39 621 ид.части от описания в нот.акт № 13,том 1,рег.№ 109,н.д.№ 13/98г.недвижим имот,който е включен в обхвата на съпружеската общност.В останалата част решението е оставено в сила.
Недоволен от решението е останал ищецът Н. Х. го обжалва в частта ,с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му по чл.21 ал.1 СК за останалите 22961/39621 ид.части от процесния недвижим имот.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Приложени са решения на състави на ВС и ВКС.
Решението е обжалвано и от ответницата Р. А. Щ. в частта,с която искът е уважен.В изложението се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмени отговори страните молят касационната жалба на насрещната страна да не бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал претенцията си за пълна трансформация на лично имущество в придобития по време на брака му с ответницата,но е налице частична такава в размер на 16 660 лв.При установена действителна покупна цена на имота в размер на левовата равностойност на 23 500 щ.долара към момента на продажбата – 16.09.98г.,или на 39 621 лв е направен извод,че е доказана трансформация в размер на 16 660/39 621 ид.части от процесния имот.
По касационната жалба на Н. Х.:
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Посоченият процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да изключи от доказателствения материал по делото незаверено копие от писмено доказателство,чийто оригинал не е представен от страната,която черпи права от него след изрично отправено искане от другата страна по чл.101 ГПК/отм./ не е разрешен в противоречие с приложените решения на състави на ВС и на ВКС.Същите са неотносими към конкретния казус с оглед различните факти,подлежащи на доказване.В случая предварителният договор,приложен като доказателство по приложената към настоящото дело прокурорска преписка,е съобразен от въззивния съд съгласно задължителните указания на ВКС,дадени в отменителното му решение при предишното разглеждане на делото от касационния съд.
По касационната жалба на Р. Щ.:
В изложението към касационната си жалба жалбоподателката, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва,че с решението са решени редица въпроси от съществено значение за изхода на спора – относно правната квалификация на иска, начина на доказване на трансформацията на средства,вложени в покупката на закупеното по време на брака жилище,при твърдение за преобразуване на лично имущество обвързан ли е съдът от твърденията на ищеца както за цената,на която е закупен така и за вложените от него средства и поддържа,че горните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от съществено правно значение за развитие на правото.
Не се сочи задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,в противоречие с която са разрешени посочените въпроси,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Представените от жалбоподателката решения на състави на ВКС не обосновават извод за наличие на твърдяното противоречие на атакуваното решение със съдебната практика по приложението на чл.19 и чл.21 ал.1 СК.Същите не касаят идентични казуси,постановени са при различна фактическа обстановка,поради което приетото разрешение на поставените въпроси в обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приетото в тях.Въззивният съд е дал точна правна квалификация на предявения иск – чл.21 ал.2 от СК,поради което решението му е в съответствие с приложените решения относно задълженията на съда да даде вярната правна квалификация на спорното материално право.Хипотезите на чл.21 СК уреждат случаи ,както на пълна,така и на частична трансформация на лично имущество,което означава,че във втория случай вещта е в едната си част лично притежание на съпруга,а в друга-съпружеска имуществена общност.Съдебната практика е безпротиворечива,че при твърдение на ищеца за наличие на пълна трансформация няма пречка съдът да признае частична такава съобразно доказателствата по делото.Ето защо решенията,касаещи хипотезата на недопустимо решение са неотносими към спора.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е пълна или частична трансформация на средствата,послужили за закупуване на придобития по време на брака имот може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото при наличието на трайно установена практика по приложението на чл.21 СК.Жалбоподателката не твърди да е налице липса на съдебна практика по тези въпроси,нито че съществуващата такава е неправилна и следва да бъде променена,в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване.
Оплакванията за нарушения на материалния и процесуалния закон биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 СК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1776 от 3.11.09г.,постановено по гр.дело № 1243/09г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.