О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 20.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 546/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Н. Х. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. П. против въззивно решение на Варненски окръжен съд, ГО, ІV състав № 246/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2256/2011 г., с което е осъден В. Н. Х. на основание чл. 240 ЗЗД да заплати на К. К. С. ЕГН [ЕГН], [населено място] сумата 5 500 лв., представляваща дължима сума по договор за заем, сключен между страните на 24.08.2009 г., с падеж 24.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-7.10.2009 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 598.59 лв., представляващо обезщетение за забавено изпълнение за периода от 25.09.2009 г. до 6.10.2010 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 965.59 лв.сторени съдебно-деловодни разноски за първа и втора инстанции, съразмерно с уважената част от исковете.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпрос относно установяването на факта дали сумата от 5 500 лв. е дадена от К. К. С. на В. Н. Х., от правилното решаване на който ще се установи дали с наличието само и единствено на волеизявление за даване на съгласие за сключване на договор за заем, обективирано в документ-разписка се доказва реално сключен договор за заем и задължение на заемателя да върне сумата. Поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в която е застъпено, че не може да се презюмира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях, а е необходимо този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на заем да установи с доказателства. Позовава се на Р. № 37/25.06.1969 г. на ОСГК по гр. д. № 32/1969 г.; Р. № 875/11.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 431/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 517/31.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 956/2006 г., ТК, ІІ отд.; Р. № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., ІV г. о. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се позовава на Р. № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., ІV г. о.
За ответник по касация К. К. С. е подаден писмен отговор от адвокат Т. Н. П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че документът, на който се позовава ищцата не представлява запис на заповед, както е наименуван, а обективира сключен между страните договор за заем. Документът е подписан от двете страни по договора за заем и в него са обективирани съгласието на двете страни за даване в заем на сумата 5 500 лв. и уговорката за връщане на тази сума на датата 24.09.2009 г., т. е. съдържа всички съществени елементи на договора за заем-страни, предмет и срок за изпълнение на поетото задължение. Документът обективира не само постигнатото между страните съгласие за даване в заем на посочената сума срещу задължение за връщането й на посочената дата, но и реалното получаване на сумата от заемателя с израза „К. С. дава на В. Х. сумата от 5 500 лв.”. Тъй като договорът за заем е реален, то същият е бил сключен на 24.08.2009 г. с получаване на сумата от 5 500 лв., което му изявление е обективирано с подписване от него на документа, което обстоятелство е установено със заключение на графологична експертиза.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Посоченият с изложението въпрос не е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, а съставлява израз на защитната теза на ответната страна в процеса.
Посочените съдебни решения не са относими към конкретния случай, тъй като са постановени по казуси, които не са идентични с процесния.
Така, Р. № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК на ВС касае установяването на предаването на сума чрез свидетели, при липса на писмен документ. В случая предаването на сумата не се установява с гласни доказателства, а с документ, подписан и от двете страни, удостоверяващ предаването на сумата със задължение за връщането й.
Р. № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г., ВКС, ІV г. о., Р. № 327/19.04.2010 г. по гр. д. № 2607/2008 г., САС, ГК, Р. № 875/11.01.2006 г. по гр. д. № 431/2005 г., ВКС, ТК, ІІ о., Р. № 517/31.05.2007 г. по т. д. № 956/2006 г., ВКС, ІІ т. о. са неотносими. В казусите, по които са постановени посочените решения липсват доказателства за реалното предаване на заемната сума. В конкретния случай реалното предаване на сумата е изрично посочено чрез сегашното време на глагола „дава”, т. е. в момента на подписването на документа от страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 246/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2256/2011 г. по касационна жалба от В. Н. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: