2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 581/10 г.на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1069
гр. София, 26.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 581 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. И. и П. В. С. срещу решение № 17 от 03.02.2010 г. по гр. д. № 366/09 г. на Окръжен съд гр. Търговище. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация С. К. К. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 199 от 02.11.2009 г. по гр. д. № 27/09 г. на Районен съд гр. О., с което А. И. и П. С. са осъдени да предадат на С. К. владението върху 5/6 ид. ч. от дворно място с площ 1 650 кв. м., ПИ № 113 в кв. 23 по РП на с. Беломорци, за което е отреден парцел Х. – неурегулиран, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м. и второстепенна паянтова сграда със застроена площ 30 кв. м. Осъдил е А. И. и П. С. да заплатят на С. К. на основание чл. 73 ал. 1 ЗС 3 989 лв. обезщетение. За да потвърди решението въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот от 17.07.2002 г. по изп. д. № 113/00 г. Ответниците владеели въз основа на предварителен договор, който с влязло на 11.18.2008 г. в сила решение по гр. д. № 614/06 г. на Районен съд гр. О. е приет за нищожен, тъй като е сключен от лице без представителна власт.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
В случая, в изложението касаторите не са формулирали конкретен въпрос обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а развиват тезата за неправилност на постановеното решение. Всички доводи на касаторите представляват основание за обжалване по смисъла на чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. В производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение. ВКС извършва само преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 03.02.2010 г. по гр. д. № 366/09 г. на Окръжен съд гр. Търговище.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: