ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
[населено място], 01.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 407/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], общ. В., против определение № 3716 от 13.11.2017 г. по т.д. № 4530/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], е взел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на настоящия жалбоподател за изменение на решение №877/13.04.2017г. по т.д.№ 4530/2016 г. в частта за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че подадената молба е недопустима, тъй като по делото молителят не е представил списък на разноските, който съобразно чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Частната жалба е основателна.
С разпоредбата на чл. 80 ГПК е въведено изискване страната, която иска присъждане на разноски, да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено в чл. 80, изр. 2 ГПК като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Това изискване, обаче, е относимо към изменението на присъдените в полза на молителя по чл.248,ал.1 ГПК разноски, тъй като със списъка по чл.80 ГПК, същият е въвел претенцията, с което е очертал предметния й обхват и съответно молбата му по чл.248 ГПК се свързва със съобразяване на съда с този предметен обхват. Или разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл. 248,ал.1 ГПК. Както вече бе отбелязано, предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и за размера на претендираните разноски, за да бъдат те съобразени при разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им като оспори основанието за тяхната дължимост или техния размер. Следователно, настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски, поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени от нея разноски по делото. Когато страната не е претендирала разноски или не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, представянето на списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл. 248,ал.1 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна или в полза на съда, ако счита същите за неправилно определени. В тази хипотеза сезирането на съда с молба по чл. 248,ал.1 ГПК е единственият път за защита на недоволната от решението за разноските страна, предвид отсъствието на предвидена в ГПК / 2007 г./ процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за разноските.
Дружеството – частен жалбоподател не оспорва констатацията на въззивния съд, че до приключване на устните състезания по т.д. № 4530/2016 г. не е представил списък по чл. 80 ГПК относно разноските, които е направил пред въззивната инстанция. С оглед изложеното, липсата на представен от него списък по чл.80 ГПК,обаче, не е основание да се отрече правото му да иска изменение по реда на чл. 248,ал.1 ГПК на въззивното решение в частта за разноските, тъй като искането се отнася до разноските, присъдени в полза на апелативния съд. Или след като искането по чл. 248,ал.1 ГПК не касае направените от страната – молител разноски, а цели пререшаване на спора за дължимите на съда разноски, пропускът да се представи списък по чл. 80 ГПК не е пречка за надлежното упражняване на правото по чл. 248,ал.1 ГПК. Следователно, след като е оставил без разглеждане искането на [фирма], [населено място], общ. В. по чл. 248,ал.1 ГПК, Софийски апелативен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането, съдържащо се в подадената от [фирма],с.К., общ. В. молба с вх. № 13033/24.07.2017 г.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3716 от 13.11.2017 г., постановено по т. д. № 4530/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането на [фирма], [населено място], общ. В., обективирано в молба с вх. № 13033/24.07.2017 г. по вх.рег. на САС, за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по т.д. № 4530/2016 г. въззивно решение № 877/13.04.2017 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: