5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 1 юли 2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни 2011 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП П. Маринова, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 1715/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на НОХД № 423/2011 г. по описа на Силистренския районен съд.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането, тъй като родово компетентен съд да разгледа делото, по което е внесено обвинение за престъпление по чл. 149 ал.5 от НК, е окръжният съд вгр.Силистра.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, в рамките на законовите си правомощия, взе предвид следното:
В окръжен съд гр.Силистра е било образувано НОХД № 305/2010 г. по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Силистра срещу М. Г. К. за престъпления по чл. 159 ал.6 , чл. 149 ал.5 т.1 вр. чл. 149 ал.2 вр. ал.1 и по чл. 150 ал.1 от НК. С присъда № 79, постановена на 27.10.2010 г., подсъдимият е бил признат за виновен и по трите обвинения. По повод на депозирана от него жалба срещу присъдата е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 451/2010 г. С решение № 31/21.03.2011 г . апелативният съд не се е произнесъл по съществото на жалбата, а е счел, че по делото е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, определящи родовата подсъдност на делата, и в частност нормата на чл. 42 ал.1 от НПК. Приел е, че посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти по пункт втори индицират осъществени две деяния, сочещи на правна квалификация по чл. 149 ал.2 от НК, а не на едно престъпление по чл. 149 ал.5 т.1 от НК, както е посочено от прокурора, изготвил обвинителния акт. Това обстоятелство според въззивния съд е било пречка той да се произнесе по въпроса за приложимия материален закон, тъй като би нарушил правилото за влошаване положението на подсъдимия, поради което е отменил присъдата и е върнал делото на Силистренския окръжен съд с указания съдията-докладчик в процедурата по чл. 246 л.2 т.1 от НПК да извърши преценка на подсъдността съобразно правилото на чл. 42 ал.1 от НПК.
С разпореждане № 88 от 29.04.2011 г., постановено по НОХД № 106/11 г. съдия-докладчик от Силистрнския окръжен съд е прекратил съдебното производство по делото и съобразно указанията на АС – Варна го е изпратил на РС – Силистра, по компетентност.
Съдията – докладчик по НОХД № 423/2011 г. от Силистренския районен съд е счел, че делото не е родово подсъдно на районен съд, предвид наличието на обвинение по чл. 149 ал.5 от НК, което по силата на чл. 35 ал.2 от НПК предопределя родова подсъдност на окръжен съд като първоинстанционен такъв, поради което е намерил, че не е компетентен да го разгледа. Прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд.
ВКС в настоящия му състав намира, че делото следва да бъде разгледано по същество от Окръжен съд – гр.Силистра.
Правилата на родовата подсъдност, уредени в чл. 35 от НПК и определящи разпределянето на компетентността за разглеждане на делата като първа инстанция между районните и окръжни съдилища, са императивни. Безспорно е, че съгласно ал.2 на нормата, съдържаща изчерпателно изброяване на правни квалификации на престъпления, чиято подсъдност като първа инстанция е винаги на окръжен съд, по дело, по което е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 149 ал.5 от НК, компетентен да го разгледа като първоинстанционен съд е окръжния съд по местоизвършването на това престъпление. Нормата на чл. 42 ал.1 от НПК определя и критерия, от който следва да се ръководи съдът, при преценката на подсъдността, а той е обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай предмет на спор между окръжен и районен съд относно компетентността им е обвинението, описано в пункт втори от обвинителния акт /стр. 5 и 6/, на което прокурорът е дал правна квалификация по чл. 149 ал.5 т.1 вр. чл. 149 ал.2 вр. ал.1 от НК. Обстоятелствената част на обвинението, обаче, не съставлява само фактите, посочени в тази част на обвинителния акт, но и изводите, направени от прокурора, на стр. 8. Те категорично сочат на това, че той приема, че фактите по пункт втори се субсумират от обективна страна в състав на престъпление по чл. 149 ал.5 т.1 вр. чл. 149 ал.2 вр. ал.1 от НК. Чл. 246 ал.2 от НПК сочи какво трябва да съдържа обстоятелствената част на обвинителния акт. На първо място сред реквизитите е „престъплението, извършено от обвиняемия”, а на следващо – „ време, място и начин на извършването му”. Очевидно е, че законодателят включва в обстоятелствената част на обвинението, не само фактите, но и правните изводи, които прокурорът прави въз основа на тях. В конкретния случай те се съдържат в твърдението му, че посочените в п.2 от обвинителния акт факти от обективна страна сочат на престъпление по чл. 149 ал.5 т.1 вр. чл. 149 ал.2 вр. ал.1 от НК. Ето защо, като е приел, че делото му е родово подсъдно, разгледал го е и е постановил присъда по НОХД № 305/2010 г., Силистренският окръжен съд не е допуснал посоченото от Апелативен съд – Варна нарушение на чл. 42 ал.1 от НПК.
Без каквото и да е правно значение за родовата подсъдност е обстоятелството, че прочитът на обвинителния акт може да създава известни съмнение в правилността на правните изводи, направени от прокурора. При всички положения съдията-докладчик няма компетентност да се произнесе по този въпрос на стадия на образуване на производството пред първата инстанция /чл. 248-253 от НПК/. Доказаността на фактическите твърдения и правилността на правните изводи, направени от прокурора в обвинителния акт, са въпроси, по които компетентен да се произнесе е само съдебният състав и само с крайния си съдебен акт – присъда. Всяко предходно произнасяне по въпроса, че описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт не обосновават сочените от прокурора правни изводи, би представлявало предварително демонстрирано убеждение по фактите и по правото, което е абсолютно недопустимо преди да са събрани и проверени по делото доказателствата по реда на НПК.
В конкретния случай съставът на АС – Варна е счел, че прочитът на обвинителния акт е следвало да мотивира съдията-докладчик да приеме, че фактите по пункт 2 не сочат на престъплението, което твърди прокуратурата, че е осъществено чрез тях – по чл. 149 ал.5 т.1 вр. чл. 149 ал.2 вр. ал.1 от НК, а на две отделни престъпления по чл. 149 ал.2 от НК. Последните престъпления по см. на чл. 35 ал.1 от НК са родово подсъдни на районен съд, както и тези по останалите две квалификации, поради което окръжният съд не е бил компетентен да разгледа делото и да постанови присъда. Този извод е абсолютно погрешен и поради това,че той почива формално на евентуален спор, който може да възникне между прокуратурата и съда относно правилната квалификация на престъплението по п.2 от обвинителния акт – дали то съставлява именно престъплението, което твърди прокурорът с обвинителния си акт, или друго/други по-леки престъпления. Спорът за правна квалификация или несъгласието на съда с правната квалификация на престъплението, дадена от прокурора, не е спор за подсъдност по смисъла на НПК. Касае се до различие в становищата относно приложимия материален закон, които различия следва да се решат по правилата на редовните и евентуално извънредния способ за контрол, а не по правилата за споровете за подсъдност. Аргумент в това отношение е и обстоятелството, че в НПК не се съдържа разпоредба, която да дава възможност в хода на висящия вече съдебен процес да се предприеме промяна на подсъдността, без да са настъпили нови факти, които да налагат това. Единствените възможности за пререшаване на въпроса за подсъдността, се съдържат в нормите на чл. 287 ал.2 и чл. 288 ал.2 от НПК. При първата хипотеза това е резултат от изменение на обвинението, предприето от прокурора в хода на съдебното следствие, а при втората – от служебната констатация на съда в резултат на събрани доказателства в хода на съдебното следствие. И при двете обаче е налице възможността за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор, само ако е повдигнато обвинение или са установени обстоятелства, сочещи, че новото престъпление е подсъдно на по-горен съд, на специализирания съд или на военен съд. Липсва хипотеза за прекратяване на съдебно производство и изпращане на по-долустоящ съд в хода на съдебното следствие или в хода на инстанционния контрол върху първоинстанционния съдебен акт. В тези случаи, дори и в хода на съдебното следствие да се установят данни за по-леко наказуемо престъпление, чиято квалификация не предопределя подсъдност на окръжен съд по см. на чл. 35 ал.2 от НПК, този окръжен съд е длъжен да продължи разглеждането на делото и да постанови присъда по него. В тези случаи не е налице каквото и да е процесуално нарушение. Липсва процесуална възможност в хода на инстанционния контрол за проверка на съдебните актове да се пререшава въпроса за родовата подсъдност, освен в случаите на чл. 287 ал.2 и чл. 288 т.2 от НПК. Затова дори и в случаите, когато се констатира, че са нарушени правилата на родовата подсъдност, като дело, което е подсъдно като първа инстанция на районен съд, е разгледано от окръжен съд, не е налице съществено процесуално нарушение, за разлика от обратната хипотеза.
Като е приел обратното, Варненският апелативен съд е нарушил правилата на НПК и незаконосъобразно е отменил постановената присъда на посоченото от него процесуално основание. В случая това нарушение е неотстранимо, тъй като липсва процесуален ред за проверка на решението на АС – Варна. Поради това делото следва да се изпрати на Окръжен съд- Силистра, който следва да проведе ново първоинстанционно производство по внесения от ОП – Силистра обвинителен акт.
Воден от изложените съображения, на основание чл. 44 ал.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ НОХД № 423/2011 г. по описа на Силистренския районен съд за разглеждане на ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СИЛИСТРА.
Копие от определението да се изпрати на РС – гр.Силистра и на АС – Варна, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: