О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№107
С., 11.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 400 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ж. Р. З. чрез пълномощника му адвокат М. М. против решение № 507 от 28.10.2015 г., постановено по гр.д. № 538 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 573 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 3626/2014 г. на Районен съд-Плевен за допускане на съдебна делба на апартамент № 6 в [населено място], [улица], вх.В, ет.2 между Ж. Р. З. и М. В. П. при равни права в съсобствеността, като искът за делба е отхвърлен по отношение на П. Н. И..
М. В. П. и П. Н. И. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. П. Н. И. претендира възстановяване на разноски, но не е представила доказателства да е направила такива по повод подадената касационна жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Ж. З. е предявил иска за делба против П. И., а впоследствие е поискал конституирането и на М. П., придобил дела на П. И. по договор за замяна срещу лек автомобил, като ищецът е навел възражение за нищожност на договора за замяна като привиден, сключен при заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Доводите в касационната жалба касаят изводите на съда, че от нееквивалентността на престациите /данъчна оценка на Ѕ ид.ч. от недвижимия имот от 70817.80 лв. и стойност на лекия автомобил от 2000 лв./ не може да се направи извод, че договорът накърнява добрите нрави, тъй като посочената застрахователна стойност на лекия автомобил не може да се счита за незначителна или дори символична, за да се приеме, че е налице такава липса на еквивалентност между насрещните престации, която да обосновава извод за противоречие на сделката с добрите нрави, като следва да се отчете и това, че замяната е сключена между лица, за които ищецът твърди, че се намират в близки отношения /съжителстват заедно и дори имат общо дете/ и с оглед на тези отношения между страните по сделката и предвид вида на самата сделка, еквивалентността на насрещните престации следва да се преценява не еднозначно, а наред с други морално етични съображения и имуществени отношения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Ж. Р. З. не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Счита, че изводът на съда, че въпреки пълната нееквивалентност на насрещните престации по договора за замяна, сделката не накърнява добрите нрави с оглед на свободата на договаряне и близките отношение на страните по договора, противоречи на практиката на ВКС. Т. противоречие обаче не е удостоверено. Тълкуването по решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на Трето гражданско отделение е дадено въз основа на факти, различни от тези по настоящото дело – договаряне от страна на пълномощник сам със себе си, при което нееквивалентността на престациите накърнява добрите нрави, тъй като не е оправдал оказаното му от упълномощителя доверие. Решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 627/2012 г. на Четвърто гражданско отделение дава тълкуване, че замяната на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33, ал.1 и 2 ЗС не води до нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, както и че съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил иск по чл.33, ал.2 ЗС, което тълкуване е изцяло неотносимо към изводите на съда, че нееквивалентността на престациите само по себе си не обосновава нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Позоваването на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК е само формално, без да е представена практика на съдилищата или за е обоснована необходимост от тълкуване на правни норми, респ. от създаване на практика на ВКС.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507 от 28.10.2015 г., постановено по гр.д. № 538 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Плевен.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: