О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 11.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3208/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 118 от 22.05.2019г., постановено по в.гр.д.№ 484/2018г. на Шуменския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 961 от 02.11.2018г. по гр.д. № 3889/2017г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против Л. Е. С. искове с правна квалификация чл.109 ЗС ответницата да бъде осъдена да премахне вещи, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] /по пътеката и около входна врата/ – стара кухненска посуда, метални легени и тави, пластмасови кофи и кутии, касетки, дантелена завеса, метални профили, парчета плат и да преустанови струпването им, както и да възстанови канал за отвеждане на дъждовна вода като премахне изградено отклонение на техническата инфраструктура от дворното място.
По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство М. Х. Н. е собственик масивна постройка и на 1/2 ид.част от посочения поземлен имот с площ от 406 кв.м., в североизточната част на който ответницата Л. Е. С. притежава едноетажна паянтова жилищна сграда. В дворното място съществуват и други сгради, които са собственост на трети лица.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено при условията на пълно и главно доказване струпването на вещи в имота на ищцата да се дължи на действия на ответницата, както и че доколкото от изброените в исковата молба вещи в хода на производството е констатирано наличието само на дантелена завеса и две пластмасови кофи, то не може да се направи извод, че на ищцата са създадени пречки за упражняване правото ? на собственост и че те са по-големи от обикновените. Посочено е, че съдът не би могъл да задължи общо по предявения иск по чл.109 ЗС ответницата да преустанови за в бъдеще струпването на всякакви вещи, тъй като защитата по иска се дава срещу конкретно поведение на ответната страна, изразяващо се в неоснователно действие, което следва да съществува в хода на производството. По отношение на представеното пред въззивната инстанция писмо от 06.11.2018 г., адресирано до ищцата от името на ответницата, съдържащо изявления относно разположени в двора вещи /гуми и найлоново перде/ и обещание за премахването им, съдът е приел, че доколкото писмото не съдържа подпис, той не е обвързан в своите изводи относно факта на авторството му и че то няма доказателствена стойност.
Втората претенция е основана на твърдения, че ответницата незаконно е изградила под нейната сграда отклонение от общата техническа инфраструктура като е заустила в канала за отвеждане на дъждовни води канализационни тръби, свързани с нейния имот, и в следствие на това нейно действие е нарушена функцията за отвеждане на дъждовна вода от имота на ищцата. Във връзка с нея е установено, че под сградата на ответницата има изградена площадкова канализация, отводняваща дъждовните води от покриви, както и отпадните води от тази сграда, което не представлява отклонение от техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ. Същата съответства на техническите изисквания като посредством нея се отвеждат дъждовните и битови води от ниската част на дворното място към изграденото канализационно отклонение и в сегашното си състояние тя не възпрепятства, а дори подобрява отводняването му. Включването на битовите отпадни води от сградата на ответницата не променя функцията на дъждопроводния канал, тъй като в тази част на града канализационното система е смесена и имотите имат по едно сградно отклонение както за битовите, така и за дъждовните води.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищцата не доказала по какъв начин изграденото канализационно отклонение ? пречи да упражнява правото си на собственост върху дворното място в пълен обем, което е една от предпоставките за уважаването на предявения иск по чл.109 ЗС. Изложени са и съображения, че липсата на строителни книжа за изграждането на площадковата канализация не променя крайния извод за неоснователност на претенцията, тъй като незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на имота по предназначение. Само в тези случаи самото нарушение на строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на собственика да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, докато във всички останали случаи, и по-конкретно когато незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, самата липса на строителни книжа не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост и ищецът следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно това си право, което в случая не е сторено.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът с формалната доказателствена сила на писмения частен документ, ако той е съставен собственоръчно, подписан е собственоръчно с първото име на ответната страна и ако автентичността на документа не е оспорена и той съдържа извънсъдебно признаване на факти; 2. Допустимо ли е въззивния съд да назначава служебно експертиза, която да отговори на въпрос, по отношение на факти, които са потвърдени от свидетел на ответната страна, като се има предвид, че свидетелят е лице със специални познания в областта, в която е възложена експертиза и е вещо лице към съда в именно тази си специалност; 3. Допустимо ли е въззивният съд да назначава служебно експертиза за установяване на факти, които не са спорни между страните по въпрос, за който не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна и която не е необходима за служебно прилагане на императивна материалноправна норма; 4. Допустимо ли е липсата на строителни книжа, от които да се установи дали строежът е изграден в съответствие с техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствени изисквания за строежа, да се допълва служебно от въззивния съд чрез експертиза, когато законодателят е предвидил с императивни норми кога и при какви условия се издава разрешение за строеж в чужд имот; 5. В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа, съответно без учредено право на строеж или сервитут, заинтересованият собственик на терена длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона; 6 След като законодателят изрично е предвидил наличието на съгласие от собственик на недвижим имот за да се извърши въздействие, респ. строителство в чужд имот или под повърхността на земята на чужд имот, то липсата на съгласие от страна на собственика на недвижимия имот доказателство ли е, че действията на ответната страна са неоснователни и създават на собственика на имота пречки по-големи от обичайните по смисъла на чл.109 ЗС; 7. Изграждането на незаконно сградно канализационно отклонение в чужд поземлен имот, респ. преустройството на съществуващ канал за отвеждане на дъждовни води в сградно канализационно отклонение с цел заустване на отпадни битови води /битова канализация на жилищна постройка/, без одобрени строителни книжа и без съгласието на собственика на поземления имот, пречи ли на последния да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота според неговото предназначение; 8. Длъжен ли е съдът да постанови решението си въз основа на всички приети по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и в тяхната взаимна логическа връзка; 9. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните; 10. Може ли е съдът да обоснова своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля и 11. Следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Л. Е. С. е представила писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият поставен въпрос е формулиран според твърденията на касатора и не кореспондира на съображенията на въззивния съд за незачитането на представеното пред него писмо, а освен това същото с нищо не би променило крайните му изводи, че наличието на няколко дребни вещи на ответницата в дворното място не създава на касаторката пречки за упражняване правото ? на собственост по-големи от обикновените. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Същото се отнася и за следващите два въпроса, тъй като в случая техническата експертиза е назначена от окръжния съд във връзка с направени във въззивната жалба оплаквания относно заключението на изслушаната от първоинстанционния съд експертиза и компетентността на вещото лице и това не се е отразило на изхода на спора.
Четвъртият и петият поставени въпроси не са решени в противоречие с посочената в изложението практика на ВС и ВКС – ТР № 31/1984г. на ОСГК на ВС и Р № 16 по гр.д.№ 621/2012г. на ВКС, І г.о., нито касаторката сочи конкретно в какво се състои противоречието. В допълнение следва да се отбележи, че според дадените с ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения не всяко неоснователно действие на ответника по иска с правна квалификация чл.109 ЗС води до неговото уважаване, а само когато то създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените, каквито в случая е прието, че не са налице, нито е установено създаденото състояние да е нетърпимо според закона. Според установената практика не съществуват пречки съответствието на един строеж с техническите и други изисквания да се установява със заключение на вещо лице.
Лисва противоречие с ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС и по следващите два въпроса, тъй като с него е прието, че преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, а не че липсата на съгласие на собственика задължава съда да приеме във всички случаи, че пречки за ползването на имота по-големи от обикновените са налице. Във връзка с тези въпроси и дадените с тълкувателното решение разяснения следва да се има предвид и обстоятелството, че ответницата по негаторния иск е собственик на жилищна сграда в дворното място и в това си качество има право да го ползва доколкото това е необходимо за ползването на сградата – чл.64 ЗС, а не е трето лице, което няма никакви права върху терена.
Последните четири свързани въпроса по своята същност представляват общи касационни оплаквания и също не са решени в противоречие с практиката на ВКС, включително с посочената от жалбоподателката, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като въззивният съд се е произнесъл по този начин, като е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, а самото несъгласие на касаторката с тези изводи не означава наличие на противоречие с установената практика.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторкатаа евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Разноски в полза на ответника по касация за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 22.05.2019г., постановено по в.гр.д.№ 484/2018г. на Шуменския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: