O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 12.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1478 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 30392/27.11.2012 год. на А. Д. С. чрез адв. В. К. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 1559 от 25.10.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 827/ 2012 година на ОС – Пловдив.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично Решение от 14.11.2012 година по гр.д. Nо 11916/2010 година по описа на РС-Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба на недвижим имот в [населено място] , [община]- дворно място от 1128 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и постройки- подобрения и приращения и е постановил ново , с което решение е допуснал извършване на съдебна делба на посочения недвижим имот между съделителите Д. К. , Р. Н. , М. И. , С. М. , Д. С. , Ч. Ц. и А. Г. при посочените права , отменено е НА Nо */2006 година и е потвърдил решението на първата инстанция досежно отхвърления иск за съдебна делба спрямо Н. С. и А. С..
За да допусне делбата между посочените лица-преки наследници на покойните Д. К./ п. 1985 г./ и С. К./ п. 2002 г./, въззивният съд е приел, че е налице съсобственост по наследяване , като зачитайки саморъчното завещание в полза на единия от наследниците- Д. К. е определил правата на всеки един в съсобствеността на дворното място, заедно с подобренията и приращенията в [населено място]. Съдът е изключил от доказателствата представените в копия , без оригинали писмени доказателства за водено дело по чл. 19 ал.3 ЗЗД, както и не е приел за доказана тезата на съделителя Р. Н., като праводател на Н. и А. С., че е придобила имота на основание придобивна давност за времето от 1985 година до снабдяването и с констативен нотариален акт за собственост на целия имот Nо 38/2006 година .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК с довод , че по материално-правните въпроси : счита ли се доведено до знанието на останалите сънаследници намерението на един от сънаследниците да свои целия имот за себе си , когато действията му са обективирани по общодостъпен начин и пред широк кръг лица , чрез какви действия следва да се доведе до знанието на сънаследник ако се е дезинтересирал от имота , намерението на един от наследниците да придобие имота, каква е доказателствената сила на констативния нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствена проверка и разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на такъв акт и по въпроса за необходимостта от позоваването на изтекла в полза на владелеца придобивна давност като предпоставка за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ал.1 ЗС. Позовава се на Определение Nо 1109/ 21.11.2011 год. по гр.д. Nо 314/ 2010 год. на ВКС –I отд., Решение Nо 116 от 31.08. 2011 година по гр.д. Nо 314/ 2010 год. на ВКС-I г.о. , Определение Nо 128 /09.05.2011 год. по гр.д. Nо 538/20101 год. на ВКС- II отд., Решение Nо 482/ 11.10.2012 год. по гр.д. Nо 718/2012 год. на ВКС-II отд..
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Н. С. , с който същият поддържа релевираните доводи за допускане на касационно обжалване ,както и тези за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 30876/03.12.2012 година на Р. Д. Н. чрез адв.М. Р. – АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1559 от 25.10.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 827/ 2012 година на ОС – Пловдив по допускане на делбата.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, необосновано досежно извода за наличие на съсобственост между страните, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С касационната жалба се поддържа и наличие за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, без конкретно посочен правен въпрос , като са приложени Решение Nо 881/16.12.2009 год. по гр.д. Nо 2006/2008 год. на ВКС-I. отд., Решение Nо 634/02.10.1987 год. по гр.д. Nо 387/1087 год. на ВС-I отд. и Решение Nо 212/01.04.1986 год. по гр.д. Nо 98/1996 год. ба ВС-I отд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационните жалби са процесуално допустими с оглед на данните за характера на заявения иск- съдебна делба и данните за спазения срок по чл. 283 ГПК.
По касационната жалба на А. Д. С..
След преценката на поставените материално -правни въпрос касаещи приложението на института на придобивната давност и като приема , че по тези въпроси има постановена задължителна съдебна практика на ВКС , която не е нарушена с въззивното решение , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Приетите ТР Nо 1/06.08.2012 год. на ОСГК на ВКС относно приложението на чл. 69 ЗС и конкретно по въпроса за придобиване по давност на идеални части в хипотезите на съсобственост по наследяване, ТР Nо 4/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение института на придобивната давност и по конкретно за действието на изтеклия срок и ТР Nо 11/2012 год. на ОСГК на ВКС за доказателствената сила на констативния нотариален акт и разпределение на доказателствената тежест при оспорване , обхващат отговорите на изведените от касатора А. С. правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съставляват задължителна съдебна практика , което обстоятелство изключва както нуждата да се посочи правилната практика респ. неправилната в правомощията на ВКС по чл. 291 ГПК, така и изключва изцяло възможността за констатация на нужда от произнасяне по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По касационната жалба на Р. Д. Н..
След преценка на изложените с касационната жалба доводи , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. С касационната жалба , направеното искане за допускане на касационното обжалване е заявено без да са съобразени основните изисквания на законодателя , нито дадените задължителни указания по приложение разпоредбите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Липсата на конкретно формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос пряко обусловил изхода на спора, посочването как този въпрос е разрешен по делото и дали това разрешение е в противоречие със задължителната /т.1/ или незадължителна съдебна практика на ВС/ВКС – т.2 , или поради липса на съдебна практика следва да има произнасяне от касационния съд с оглед на установяване еднаквото и точно прилагане ма материалния или процесуален закон – т.3 , не предпоставя възможността касационния съд да извърши дейността си по селекция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 30392/27.11.2012 год. на А. Д. С. , заявена чрез адв. В. К. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 1559 от 25.10.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 827/ 2012 година на ОС – Пловдив.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 30876/03.12.2012 година на Р. Д. Н., заявена чрез адв. М. Р. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 1559 от 25.10.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 827/ 2012 година на ОС – Пловдив, в частта по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :