Определение №107 от 13.2.2015 по търг. дело №1712/1712 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 13.02.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1712 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника И. К. М. против Решение № 284 от 19.02.2014г. по в.т.д.№ 1879/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 223/2012г. на ОС Кюстендил. Първоинстанционният съд уважил иска, предявен по реда на чл.422 ГПК и е признал съществуването на вземане в полза на [фирма], [населено място] срещу И. К. М. в размер на 26 442.82лв.-равностойност на 13 520 евро, дължими по запис на заповед от 25.09.2007г., издаден за същата сума от И. К. М., за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, иска се отмяната му и отхвърляне на иска. Твърденията са, че по делото е безспорен обезпечителният характер на ценната книга по отношение на задълженията на ответника като лизингополучател по договор за финансов лизинг, но лизинговата вещ –автомобилът е погинал при пожар, вследствие на което е лишен от ползването на вещта, поради което лизинговите вноски след загубата на автомобила, каквато е претенцията на ищеца, не са дължими. Поддържа се, че независимо от носенето на риска при погиването на вещта, отговорността на лизингополучателя за плащането на вноските, дължими за целия срок на договора отпада, тъй като вещта е застрахована в полза на лизингодателя и последният следва да се обезпечи чрез търсене на застрахователното обезщетение. Посочва се, че неупражняването на тези права не може да се използва във вреда на лизингополучателя, който е застраховал вещта при посочен от лизингодателя застраховател, от който обаче не разполага с правото да изисква плащане на застрахователното обезщетение. Изложени са и подробни съображения за нищожността на записа като абстрактна сделка /непосочване на дължимата сума и адрес на плащане; липса на доказателства че ако документът е бланков запис на заповед, дописването е извършено от законните представители на поемателя или надлежно упълномощено от тях лице, т.е. неизяснен е авторът на дописването; нищожност на записа като непредвидено в закона вид обезпечение; ако записът за заповед е вид обезпечение, това означава, че е издаден под условие- ако не се плати главния дълг, а законът не допуска ценната книга да съдържа условия/, както и твърдения, че записът е следвало да бъде предявен за плащане, за да настъпи изискуемостта.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени въпросите:1/ Приложими ли са правилата за бланковата менителница по отношение на записа на заповед; 2/ и 3/ Кой има право да дописва реквизитите в бланковия запис на заповед-само кредиторът или всяко трето лице в хипотезата, когато е издаден въз основа на договор с поето задължение за издаване на запис на заповед, в който изрично е предвидено, че правото на попълване принадлежи само на кредитора или упълномощено от него лице; 4/ Когато по договор за финансов лизинг рискът от случайното погиване на вещта е прехвърлен върху лизингополучателя и той е застраховал този риск в полза на лизингодателя, следва ли първият да носи отговорност за случайното погиване, при положение, че лизингодателят не е упражнил правата си срещу застрахователя по съдебен ред.
В писмен отговор ищецът [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, САС е изложил подробни съображения по доводите за нищожност на записа: липсата на каквито и да било уговорки и условия в документа, които да променят безусловния му характер; приложимост на нормата на чл.464 ТЗ спрямо записа на заповед по силата на генералното препращане по чл.537 ТЗ; липса на доводи на издателя за попълване на бланковите реквизити несъобразно с уговорено, обуславящо възможността попълненият документ да му бъде противопоставен; липсата на релевантност за спора кое е лицето вписало бланковия реквизит по съображения, че самият документ е представен от ищеца- овластеният да извърши вписването по силата на волята на издателя, обективирана в договора от 25.09.2007г., предвиждащ задължение за издаване на запис на заповед, липса на данни документът да е бил в държане на трето лице и неизлагане на доводи за допълване на реквизитите несъответно на уговореното. Мотивирано е, че издаването на запис на заповед като гаранция за изпълнение на конкретни парични задължения е допустим и установен от закона способ за тяхното обезпечаване. Във връзка с доводите, основани на каузалното правоотношение е обсъдено, че съобразно разпоредбата на чл.343 ТЗ рискът от случайното погиване на вещта по договора за финансов лизинг носи лизингополучателят, поради което той дължи заплащане на всички дължими след погиването на вещта вноски, независимо от липсата на възможност за ползването й, като лизингодателят няма задължение за предоставяне на друг автомобил. Счетено е, че наличието на застрахователен договор не води до други правни изводи, тъй като плащане на застрахователно обезщетение няма – застрахователят е отказал плащането с мотив, че умишленият палеж не е покрит от договора риск.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия поставен въпрос произтича от ясната и непровокираща противоречива съдебна практика разпоредба на чл. 537 във вр. с чл.464 ТЗ относно приложимост на правилата за бланковата менителница по отношение на записа на заповед. Последователното становище на съдилищата по този въпрос е установено чрез представените към отговора по чл.287 ГПК съдебни актове /Решение № 666/06.12.2007г. по т.д.№ 387/2007г. на І т.о. на ВКС, влязлото в сила решение по т.д.№ 115/2009г. на ОС Русе, влязлото в сила решение по т.д.№ 1554/2010г. на ОС Силистра/.
Не следва касационното обжалване да се допусне и по втория и третия въпрос, свързани с попълването на бланковите реквизити в бланковия менителничен документ- сума и място на плащане. На първо място касаторът не е правил възражение допълването да е несъответно на уговореното, а и въззивната инстанция е констатирала съвпадение на ръкописния текст с клаузите на договора от 25.09.2007г. С оглед на това извън предмета на спора е въпросът кой е авторът на ръкописния текст на документа, представен от кредитора, в чието държане е бил /при липса на твърдения да е бил във фактическа власт на трето лице/.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по четвъртия въпрос поради липсата на характеристиката му на правен. Въпросът е хипотетичен, тъй като отговорът му би бил обусловен от клаузите конкретния договор за лизинг. В процесния е предвидена възможност при пълно погиване на актива, лизингодателят да приспадне и задържи от получените застрахователни обезщетения частта от неиздължените суми по договора за лизинг, а остатъкът –да заплати на лизингополучателя, а ако застрахователната сума не е достатъчна да ги покрие, лизингополучателят ще продължи да ги дължи. Задължение за лизингодателя да упражни по съдебен ред правото си да търси застрахователно обезщетение не е предвидено. Следователно, принципен отговор на така поставените въпроси не може да бъде даден, тъй като разрешаването им е обусловено от съдържанието на упражненото от страните право на договорна свобода.
Разноски за ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като доказателства за извършването им не са представени.

.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 284 от 19.02.2014г. по в.т.д.№ 1879/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 223/2012г. на ОС Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top