О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 13.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3850 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на И. К. Н. чрез адвокат И. В. от АК-София и на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1880 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 552/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 8180/05.12.2017 г. по гр.д. № 12112/2016 г. на Софийски градски съд и частично се отхвърлят предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди над 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева и за имуществените вреди над 7800 лева до пълния предявен размер от 24 134 лева.
Касационна жалба против решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над 10 000 лева и за имуществените вреди над 7800 лева, е подадена от И. К. Н. чрез адвокат И. В. от АК-София с твърдения, че въззивното решение в тези части е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение към тази жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по материалноправните въпроси: „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди?”, както и „Подлежат ли на пълно обезщетяване в гражданския процес имуществените вреди, претърпени от наказателния процес под формата на заплатени в наказателното производство разноски за адвокатска защита?”. Според касатора, повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд.
Касационна жалба против въззивното решение в осъдителната му част е постъпила и от Прокуратурата на Република България с твърдения, за необоснованост. В изложението към тази жалба също се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне конкретния размер на дължимото обезщетение на неимуществените вреди. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. и т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.11.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл.290 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата тъй като на ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършени от него престъпления от общ характер, по които е постановена оправдателна присъда. Установено е, че ищецът е привлечен като обвиняем на 25.03.2010 г. за три престъпления в качеството му на длъжностно лице – изп. директор на „Информационно обслужване” АД и му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция” 3000 лева. С постановление от 30.10.2011 г. И. К. Н. отново е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.219, ал.1, чл.219, ал.3, вр. ал.1 и чл.220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, но с влязла в сила присъда от 14.05.2014 г. по внохд № 319/2014 г. на Апелативен съд София е оправдан по повдигнатите обвинения. Присъдата в гражданската й част е била обжалвана и потвърдена с решение № 389 от 13.12.2014 г. на Върховния касационен съд, НО. При тези релевантни за спора обстоятелства по отношение тежестта на обвиненията, продължителността на наказателно преследване /„над 5 години на три съдебни инстанции”/, определената мярка за неотклонение и степента на въздействие върху психическото състояние от преживения стрес и дискомфорт, довели до ограничаване на социалното общуване, според въззивния съд, справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди е 10 000 лева. Според мотивите на въззивното решение в частта за имуществените вреди, разумното адвокатско възнаграждение за защита интересите на ищеца в досъдебната фаза е в размер 1500 лева, а общо в наказателното производство е 6500 лева или 7800 лева с ДДС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси за предпоставките при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и подлежат ли на пълно обезщетяване в гражданския процес имуществените вреди, претърпени в наказателния процес под формата на заплатени в наказателното производство разноски за адвокатска защита. Поставените въпроси обуславят изхода на спора и крайните изводи на съда, но са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/68, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и решение № 442 от 08.04.2016 г. по гр.д. № 1643/2015 г. на ІV г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1880 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 552/2018 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на И. К. Н. чрез адвокат И. В. от АК-София в едномесечен срок да заплати дължимата държавна такса от 5 (пет) лева по сметката на Върховния касационен съд на Република България.
Прокуратурата на Република България не дължи държавна такса.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.