O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 14.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 790 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8405/ 16.12.2013 год. от М. Д. Н. ,Е. Н. Д. , Д. Н. Д. и за тримата като процесуален представител адв. И. Ж. – АК Д. срещу Решение Nо 469 от 18.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 852/2012 год. на ОС- Добрич по отхвърлените им искове по чл. 109 ЗС.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 97 от 19.07.2012 година по гр.д. Nо 82/2012 година на РС- Балчик по уважения иск на основание чл. 109 ЗС , с който М. Д. Н. ,Е. Н. Д. , Д. Н. Д. са поискали да бъде осъден ответника Р. Г. Р. и С. Д. Р. да се премахнат построените в съсобствения им недвижим имот гараж , кухня , перално помещение и бани с WC е постановил ново решение с което исковете са отхвърлени. Основният мотив на съда е , че процесните помещения- кухня, перално помещение и бани с WC не са самостоятелни обекти на правото на собственост , а са присъединени и функционално обособени като жилище , а процесният гараж е изграден със съгласието на праводателя на ищците и не ограничава възможността да се упражнява правото им на собственост.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка предмета на спора и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите 1/ за допустимостта да се преценяват в производство по предявен негаторен иск обстоятелства , свързани с предназначението и начина на ползване на постройките , когато категорично се доказва , че с изграждането им се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост по обичайния начин , релевантни ли са тези обстоятелства при преценка основателността на негаторния иск ;2/ налице ли е неоснователно действие , когато са изградени незаконни постройки, които пречат на достъпа на собственика до ползваната от него част от съсобствен имот и до жилището му , когато тези постройки представляват санитарни помещения без които не може да съществува жилището на съсобственика –ответник по иска 3/ когато ограниченията на достъп до имота на собственика може да се извърши чрез премахване постройките в два варианта , следва ли да се откаже уважаването на негаторния иск за единия от вариантите само защото има и втори и 4/ релевантно ли е обстоятелството дали собственика реално ползва имота за основателността на негаторния иск , като защитата на касатора се позовава на задължителна практика по Решение Nо 132/ 30.03.2010 год. по гр.д. Nо 66/2009 год. на ВКС-II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Р. и С. Р. ,с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване , като страната зе позовава на задължителна съдебна практика , която по детайлно развира въпросите за необходимите предпоставки на материалния закон за уважаване на негаторния иск.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за цената на защитимото вещно право , намира касационната жалба е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС като прецени доводите на касатора , намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК .
С уреденият негаторен иск по чл. 109 ЗС законодателят дава защита на правото на собственост респ. на неговия носител но от незаконни действия и посегателство по отношение на собствеността. Преценката дали конкретни действия неоснователно препятстват упражняване правото на собственост в пълен обем е въпрос на конкретни факти и обстоятелства. Когато правото на собственост е в съпритежание на няколко лица , то самата съсобственост създава принципно ограничение на ползването на общата вещ, доколкото всеки от съсобствениците може да упражни това правомощие без да създава неудобства от обективен характер на останалите съсобственици.
На посочените от касатора правни въпроси не може да се даде отговор по принцип, тъй като дали едни фактически действия съставляват неоснователно въздействие върху правото на собственост или не , зависи от всеки конкретен случай. Правото на собственост на имот – жилище предполага неговото нормално според функционалното му предназначение ползване от всеки един от съсобствениците.
За да се уважи иск по чл. 109 ЗС е необходимо да се установи пряка връзка между конкретни неоснователни действия на ответника и факта на препятстване упражняване правото на собственост на ответника от тези действия, а ползването на съсобствено жилище , което е функционално обособено като такова чрез присъединяване обекти на допълнително застрояване като баня , тоалетна и кухня би могло да се приеме за препятстване упражняване правото на собственост на другия съсобственик, само и доколкото съществуването им накърнява пряко обект на правото на собственост.
С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на чл. 280 ал.1 ГПК , изрично бе прието, че за да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК следва да е налице противоречие по отношение на правното разрешение на изведените от касатора или защитата му правни въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК /обусловили изхода на спора / и това по цитираната задължителна практика.
С Решение Nо 132/ 30.03.2010 год. по гр.д. Nо 66/2009 год. на ВКС-II г.о. е прието, че „ С осъдителния негаторен иск по чл. 109 ЗС се брани правото на собственост срещу всяко неоснователно действие или бездействие, засягащо вещта обект на вещното право. За основателността на иска е необходимо да се установи не само неоснователното въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да съответства на нарушението.”
Тези основни , общи мотиви на решението на ВКС по никакъв начин не обосновават произнасяне по изведените от касатора и защитата му правни въпроси т.е. няма място за аналогия на факти, който се подвеждат под хипотези са на правната норма на чл. 109 ЗС , а още по малко може да бъде констатирано някакво противоречие в смисъла по приложение на закона в дадените правни разрешения.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 8405/ 16.12.2013 год. , заявена от М. Д. Н. ,Е. Н. Д. , Д. Н. Д. и за тримата чрез процесуалния им представител адв. И. Ж. – АК Д. срещу Решение Nо 469 от 18.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 852/2012 год. на ОС- Добрич по отхвърлените им искове по чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: