4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
С., 16.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 208/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Д. Ш., чрез пълномощник адв. Г. М. Софийска адвокатска колегия против въззивно определение № 1351 от 09.06.2014г. по ч. гр. дело № 2007/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 30481/12.03.2014г. на П. Д. Ш. против определение от 07.03.2014г. по гр. дело № 7003/2012г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. дело № 9722/2013г. на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – налице ли е основание за спиране поради преюдициалност на производството по делото с предмет иск по чл. 33 ЗС, при наличие на друго дело имащо за предмет обема на правата на отчуждителите върху процесния недвижим имот и следва ли съдът при постановяване на определението да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, доводите и възраженията на страните. Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] [населено място] представлявано от управителя С. С. чрез пълномощник адв. С. К. Софийска адвокатска колегия оспорва наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че в жалбата не са обосновани двете предпоставки на посоченото основание за допускане на касационно обжалване съобразно изискванията на т. 4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Ответницата В. С. С. – Димитрова чрез адвокат Р. Н. Софийска адвокатска колегия оспорва наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че основанието е заявено формално, не е мотивирано, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по – нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, според която при установяване на връзка между двете дела в преюдициалност на едното дело спрямо другото, с оглед преценката на всеки конкретен случай, съдът спира обусловеното дело до приключване на производството по обуславящото дело.
Прието е с обжалваното определение, че предмет на разглеждане пред Софийски градски съд е иск за изкупуване на идеални части от недвижим имот на основание чл. 33 ЗС, за които идеални части ищецът е предявил пред Софийски районен съд отрицателен установител иск за собственост срещу същите ответници и техния праводател. От обстоятелствената част на исковата молба по второто дела е видно, че са оспорени правата на праводателя на вещно – прехвърлителното действие на сделката, въз основа на която тези идеални части са придобити от ответниците, поради което решението по второто дело ще има значение за обема от права, които се твърди, че са прехвърлени без съгласието на ищеца и той иска да изкупи по реда на чл. 33 ЗС. Като е извел връзката на обусловеност на спора по второто дело спрямо предмета на спора по настоящето дело, съдът е постановил неговото спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателят обосновава липсата на обусловеност между двете дела като поддържа, че при евентуалното уважаване на отрицателно установителния иск по гр. дело № 9722/2013г. на СРС, послужило като основание за спиране на гр. дело № 7003/2012г. на СГС, за ответниците нямало да произтекът никакви материални права, обратно, такива ще се налице само и единствено за ищеца по иска по чл. 33 ЗС, тъй като ще се установи, че част от процесният имот е негова собственост и за него ще възникне основание за отмяна на решението на Софийски градски съд, поради наличието на ново обстоятелство от съществено значение за същото.
Тезата на жалбоподателя е вътрешно противоречива.
Чрез отрицателно установителният иск, ищецът защитава свое право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право, т. е. отричането на собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. В това се изразява правопредпазващото действие на силата на присъдено нещо при уважаването на отрицателно установителния иск – ако с решението бъде установено несъществувавеното на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Обусловеността между двете дела произтича от обстоятелството, че разрешаването на спора по единият иск, имплицитно се съдържа в произнасянето по другия, въпреки различието в спорния предмет между тях – това са правата в съсобствеността между страните (ищецът и праводателя на ответниците) върху недвижимия имот, респ. размера на квотите им в съсобствеността, за които се твърди, че са прехвърлени без съгласието на ищеца и той иска да изкупи по реда на чл. 33 ЗС. На тази обусловеност почива й твърдението на жалбоподателя, че с оглед окончателният резултат на спора по гр. дело № 9722/2013г. на СРС, с предмет отрицателно установителния иск, ще възникне основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението по настоящето гр. дело № 7003/2013г. на СГС, с предмет иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. За да се избегне противоречивото разрешаване на спора между същите страни, относно размера на квотите в съсобствеността, съдът е постановил спиране на делото по обусловения спор до разрешаването на спора по обуславящото правоотношение.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По делото не се доказват разноски и такива не се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1351 от 09.06.2014г. по ч. гр. дело № 2007/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ